Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Възрастна жена спи на открито с цялата си покъщнина в София
  • Новини

Възрастна жена спи на открито с цялата си покъщнина в София

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
gdfsgdfherher.png

Възрастна жена е превърнала междублоково пространство в свой дом. Това показват публикувани кадри в социалната мрежа.

Мястото е в столичния квартал „Люлин“. Жената спи на открито, на дунапренов дюшек, заобиколена от покъщнина и мебели, между няколко дървета. Жители на квартала недоумяват как се е стигнало до това положение. Те се чудят дали някоя институция ще поеме ангажимент за бездомната жена, пише GlasNews.bg

„Това е нашата България! Тази видимо възрастна жена е намерила подслон между дървета и храсти, срещу р-нт ТАБУЛЕ в „Люлин“ 4! Заобиколена от покъщнината си, съдове, мебели, продукти… Кажете ми защо един човек, който се е трудил години наред в държавата си, трябва да е там под дървото,“ написа Vanesa D.

Според коментиращи обаче, ситуацията е съвсем по-различна. Някои твърдят, че жената има апартамент, но тъй като страда от психично заболяване, е избрала сама този начин на живот. Дали все пак не е необходима помощ и подкрепа за жената, за да не живее на улицата?

 

Вижте и коментарите:

„Жената не е бездомна, но има шизофрения. За съжаление, няма как някой принудително да бъде приведен за лечение, без негово желание.“

„Има болници, ако не да я махнат от там. Много грозна гледка..“

„За съжаление, бездомниците почти винаги имат психични проблеми. Имах роднина с огромен апартамент на Симеон, 2 декара до Парадайса и ровеше в кофите.“

„Жената има два апартамента, но отказва да живее в тях. Сама е избрала да спи в градинката. Миналата седмица при нея бяха служители от общината, лекари и РПУ, но тя твърдо отказа да се прибере.“

„Историята въобще не е такава, жената имаше дом, но е навън защото не го стопанисва и е прибирала боклуците в него, хората около нея са я молили доста време да спре да събира боклука, но без резултат и това довежда до наличието на плъхове в апартамента, който и е осигурен от държавата. Така че, скъпи съкварталци не винаги трябва да съжаляваме такива хора, защото помощ са имали, благодарност за нея не!“

Continue Reading

Previous: Кметът на Варна Портних: Очаквам да ме арестуват
Next: Сензационен обрат с процеса срещу Лютви Местан

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.