Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Убит е Цветомир Генов на 20 години
  • Новини

Убит е Цветомир Генов на 20 години

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
cvetqtasgasg.png

Българинът Цветомир Генов на 20 г. е загинал след нападение с нож в Гейнсбъро Клоуз, Солсбъри на 22 август, съобщава Би Би Си.

Обвиняем за убийството е 25-годишният Морис Джоунс, който се очаква да се яви в Кралския съд в Солсбъри за предварително изслушване на 14 декември.

Българинът е намушкан с нож малко преди обяд на улица в Солсбъри. Оказана му е спешна помощ, но е обявен за мъртъв на мястото на инцидента. Полицията в Уилтшър смята, че заподозреният е познат на жертвата.

Семейството на 20-годишния Цветомир Генов, който загина при наръгване с нож в Гейнсбъро Клоуз, Солсбъри, на 22 август, отдаде почит към него, пише „24 часа“.

В трогателно изявление те казаха: „Изгубихме нашия първороден невероятен син ТГ внезапно и това е наистина труден момент за нашето семейство.“

„Той е брат на две момчета, а също и баща на малко момче.“

„Все още не искаме да вярваме, че той вече не е тук и той никога няма да се върне и ние никога повече няма да видим усмивката му, няма да чуем гласа му, малкото му момче ще трябва да расте без баща си….Това е трудно и болезнено, тъжно и сърцераздирателно.“

Това е втори подобен случай след смъртта на Габриел Стоянов, също убит с нож през ноември миналата година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Близките на Алла Пугачова са в паника, с нея се случва нещо лошо
Next: Борисов огласи как Алексей Петров е помогнал за създаването на кабинета и разкри голяма лична семейна драма

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.