Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъжът, заклал шофьора, който сгази малчуган: Когато видях детето превъртях
  • Новини

Мъжът, заклал шофьора, който сгази малчуган: Когато видях детето превъртях

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
sagewgsdgsg.png

„Като видях детето, и превъртях. Отидох и като го взех в ръце, то детето не приличаше на човек, беше мъртво и цялото в кръв.“ Това заяви пред бургаските магистрати 46- годишният Стефан Дехнев, обвинен в убийството на шофьора Руско Танев в село Прилеп. Двойната трагедия стана в понеделник, пише Телеграф.

Бруталната вендета се разигра посред бял ден на главната улица в село Прилеп. 57-годишният Руско преминавал през селото, шофирайки тежкотоварен ТИР в посока към Шумен. Малко преди да излезе от пределите на населеното място, на пътя пред камиона внезапно изскочило 6-годишно момче. Детето се появило изневиделица и шофьорът не успял да натисне спирачка. Тежката машина блъснала момчето и то издъхнало на място. В този миг роднините му, които празнували с курбан Богородица по стар стил, наизскачали от съседната ветеринарна лечебница, пригодена за фамилно жилище.

Като видели блъснатото дете, озверелите роднини, порядъчно подпийнали, се втурнали към шофьора да отмъщават. Нападнали го в кабината на тира и го пребили, а после го намушкали с нож в прасеца. От дълбоката прободна рана и срязана артерия той получил масиран кръвоизлив и издъхнал за броени минути. Пряк свидетел на инцидента е станал вторият шофьор. Той се спасил като по чудо от убийство. Когато видял в огледалото за задно виждане озверялата тълпа, той извикал на колегата си зад волана: „Бягай, където свариш, ще те убият“.

След което сам хукнал да бяга. Случайно преминаващ през селото джип го взел и го откарал надалеч. Едва след като се отдалечил на безопасно разстояние, вторият шофьор подал сигнал в полицията. На място веднага са изпратени патрулки и линейка, но докато спешният екип стигне до отдалеченото селце, намушканият водач вече бил мъртъв. Смъртно раненият мъж дори не е направил и опит да избяга, вероятно защото е бил в шок от катастрофата, са установили разследващите.

Веднага след кървавото отмъщение в районното бяха задържани общо седем души сред роднините на прегазеното дете. Няколко часа по-късно, след проведени разпити, четирима от тях бяха освободени и кръгът на заподозрените се стесни до трима – бащата, чичото на убитото при пътния инцидент момче и Стефан. За по-малко от 24 часа от инцидента униформените и прокуратурата разплетоха случая и разкриха, че физическият убиец е именно Дехнев.

Фамилията на сгазеното детенце няма уседнал начин на живот и членовете й се местят по всички краища на страната, дори и в чужбина. По-дълго време са живели в село Везенково, а преди година се преместили в Прилеп, където родителите работели в дърводобива.

Настанили се в бивша обществена сграда, използвана в миналото като ветеринарна лечебница, която пригодили за живеене. Именно там празнували всички от родата. Докато вдигали наздравици, никой не наглеждал детето и то изскочило внезапно на пътното платно точно в момента, когато през селото минавал тежкотоварният камион. По делото са назначени експертизи, които трябва да установят с каква скорост се е движел тирът и дали е имал реална възможност да спре, преди да се е случило непоправимото.

В четвъртък Дехнев, който екзекутира с нож 57-годишен шофьор, застана в четвъртък пред Бургаския окръжен съд, окован в белезници. Магистратите гледаха дело, за да решат дали той ще остане с постоянна мярка „задържане под стража“ след бруталното убийство.

Пред съда Стефан и адвокатката му направиха всичко възможно, за да излезе от килията. Арестантът опита да трогне магистратите със сърцераздиратено описание на състоянието на блъснатото дете, прегазено от тежкия тир, и по този начин да оправдае кървавата вендета. Обясни, че хлапето не приличало на човек. Било цялото в кръв. После с оправдателен тон заяви:

„Не исках да го убия, а само исках да го нараня…. И да го заболи, само това исках“, изплака обвиняемият и допълни, че съжалява много за това, което е направил, и за смъртта на шофьора. Неговата защитничка – адв. Величка Костова, обаче вероятно неволно даде обяснение, в което прозира категоричен умисъл в действията на клиента й. „Усещането за липса на справедливост и доверие в съда го е накарало да убие тираджията Руско“, отсече защитата.

Веднага след това тя обаче обяви, че според нея не е редно обвинението срещу Стефан да е по чл. 115 от НК, тъй като убийството не било умишлено. Защитата поиска от съда да остави обвиняемия Дехнев под домашен арест, но съдът постанови, че той остава за постоянно в ареста.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неописуема трагедия: Камион блъсна автобус със сватбари, 6 загинали и 43 ранени
Next: Ще познаете ли това сладко момченце и известната му майка? Днес са звезди

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.