Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъжът, заклал шофьора, който сгази малчуган: Когато видях детето превъртях
  • Новини

Мъжът, заклал шофьора, който сгази малчуган: Когато видях детето превъртях

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
sagewgsdgsg.png

„Като видях детето, и превъртях. Отидох и като го взех в ръце, то детето не приличаше на човек, беше мъртво и цялото в кръв.“ Това заяви пред бургаските магистрати 46- годишният Стефан Дехнев, обвинен в убийството на шофьора Руско Танев в село Прилеп. Двойната трагедия стана в понеделник, пише Телеграф.

Бруталната вендета се разигра посред бял ден на главната улица в село Прилеп. 57-годишният Руско преминавал през селото, шофирайки тежкотоварен ТИР в посока към Шумен. Малко преди да излезе от пределите на населеното място, на пътя пред камиона внезапно изскочило 6-годишно момче. Детето се появило изневиделица и шофьорът не успял да натисне спирачка. Тежката машина блъснала момчето и то издъхнало на място. В този миг роднините му, които празнували с курбан Богородица по стар стил, наизскачали от съседната ветеринарна лечебница, пригодена за фамилно жилище.

Като видели блъснатото дете, озверелите роднини, порядъчно подпийнали, се втурнали към шофьора да отмъщават. Нападнали го в кабината на тира и го пребили, а после го намушкали с нож в прасеца. От дълбоката прободна рана и срязана артерия той получил масиран кръвоизлив и издъхнал за броени минути. Пряк свидетел на инцидента е станал вторият шофьор. Той се спасил като по чудо от убийство. Когато видял в огледалото за задно виждане озверялата тълпа, той извикал на колегата си зад волана: „Бягай, където свариш, ще те убият“.

След което сам хукнал да бяга. Случайно преминаващ през селото джип го взел и го откарал надалеч. Едва след като се отдалечил на безопасно разстояние, вторият шофьор подал сигнал в полицията. На място веднага са изпратени патрулки и линейка, но докато спешният екип стигне до отдалеченото селце, намушканият водач вече бил мъртъв. Смъртно раненият мъж дори не е направил и опит да избяга, вероятно защото е бил в шок от катастрофата, са установили разследващите.

Веднага след кървавото отмъщение в районното бяха задържани общо седем души сред роднините на прегазеното дете. Няколко часа по-късно, след проведени разпити, четирима от тях бяха освободени и кръгът на заподозрените се стесни до трима – бащата, чичото на убитото при пътния инцидент момче и Стефан. За по-малко от 24 часа от инцидента униформените и прокуратурата разплетоха случая и разкриха, че физическият убиец е именно Дехнев.

Фамилията на сгазеното детенце няма уседнал начин на живот и членовете й се местят по всички краища на страната, дори и в чужбина. По-дълго време са живели в село Везенково, а преди година се преместили в Прилеп, където родителите работели в дърводобива.

Настанили се в бивша обществена сграда, използвана в миналото като ветеринарна лечебница, която пригодили за живеене. Именно там празнували всички от родата. Докато вдигали наздравици, никой не наглеждал детето и то изскочило внезапно на пътното платно точно в момента, когато през селото минавал тежкотоварният камион. По делото са назначени експертизи, които трябва да установят с каква скорост се е движел тирът и дали е имал реална възможност да спре, преди да се е случило непоправимото.

В четвъртък Дехнев, който екзекутира с нож 57-годишен шофьор, застана в четвъртък пред Бургаския окръжен съд, окован в белезници. Магистратите гледаха дело, за да решат дали той ще остане с постоянна мярка „задържане под стража“ след бруталното убийство.

Пред съда Стефан и адвокатката му направиха всичко възможно, за да излезе от килията. Арестантът опита да трогне магистратите със сърцераздиратено описание на състоянието на блъснатото дете, прегазено от тежкия тир, и по този начин да оправдае кървавата вендета. Обясни, че хлапето не приличало на човек. Било цялото в кръв. После с оправдателен тон заяви:

„Не исках да го убия, а само исках да го нараня…. И да го заболи, само това исках“, изплака обвиняемият и допълни, че съжалява много за това, което е направил, и за смъртта на шофьора. Неговата защитничка – адв. Величка Костова, обаче вероятно неволно даде обяснение, в което прозира категоричен умисъл в действията на клиента й. „Усещането за липса на справедливост и доверие в съда го е накарало да убие тираджията Руско“, отсече защитата.

Веднага след това тя обаче обяви, че според нея не е редно обвинението срещу Стефан да е по чл. 115 от НК, тъй като убийството не било умишлено. Защитата поиска от съда да остави обвиняемия Дехнев под домашен арест, но съдът постанови, че той остава за постоянно в ареста.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неописуема трагедия: Камион блъсна автобус със сватбари, 6 загинали и 43 ранени
Next: Ще познаете ли това сладко момченце и известната му майка? Днес са звезди

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.