Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кой е най-добрият начин за ускоряване на метаболизма на жените след 50? Ето как свалих 14 кг без диети
  • Новини

Кой е най-добрият начин за ускоряване на метаболизма на жените след 50? Ето как свалих 14 кг без диети

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
gsdfhdfhrherh.png

След петдесет години метаболизмът се забавя, човек се движи по-малко. Всичко това води до набор от излишни килограми. Предлагаме ви личния опит на наша читателка, пожелала да остане анонимна, която споделя как е успяла да отслабне и да ускори метаболизма си:

„Миналата година се наложи да си избирам рокля. Влязох в пробната и се ужасих колко грозни изглеждат гънките отстрани по талията ми, които някак неусетно се бяха появили след петдесетте.

Настроението ми мигом се срина и реших да отслабна. Но разумно. Тъй като на моята възраст това може да се отрази негативно на здравето, реших да го направя „мъдро“, ускорявайки метаболизма си.

Направих значителни промени в диетата си, премахвайки висококалоричните храни. Не ядях изобщо пържено, сладко, мазно. Специално си купих уред за готвене на пара и започнах да готвя рибата така.

През нощта заливах шепа елда с вряла вода, покривах тенджерата с одеяло и я изяждах на следващия ден. Не съм слагала нито сол, нито масло. Между другото, много ми хареса тази каша, освен това е много полезна.

Вместо сладкиши хапвах малко мед с чая или кафето. Всеки ден на масата ми имаше или плодове, или зеленчуци, или и двете. Ядях зеленчуците не само сурови, но и варени, както и всякакви салати.

Наложи се да намаля размера на порциите, но за сметка на това увеличих честотата на храненията. Създадох си строго правило: пиех една до две чаши чиста вода на ден.

Направих и курс с витамини. Често ядях грейпфрут, тъй като четох, че ускорява метаболизма.

Не мога да кажа, че това е диета, тъй като не промених особено дневния си прием на калории.

Знаейки много добре, че не мога да ускоря метаболизма си само с храна, реших твърдо да правя физически упражнения.

Като начало започнах да ходя дълго време вечер. След такива разходки настроението ми се подобряваше значително. Все пак чистият въздух и разходките са чудесно лекарство.

За да не е скучно да се разхождам сама, вземах съпруга си със себе си, който през първите няколко дни силно се съпротивляваше, а след това свикна.

Лягах си задължително в десет часа, а ставах в седем. Благодарение на достатъчното количество сън, сутринта се събуждах отпочинала и в добро настроение.

Освен че се разхождах, всеки ден правех гимнастика. Разбира се, в началото това беше само подобие на гимнастика – три или четири прости упражнения.

С течение на времето добавих още малко. И след няколко месеца забелязах как тялото ми е станало по-стегнато.

И сега, след три месеца и половина, след комплиментите на съпруга си, най-накрая се осмелих да се кача на кантара. Резултатът беше невероятен – минус 14 кг! Успях да ускоря метаболизма си.

Сега ще продължа да се придържам към този начин на живот, особено след като вече свикнах с него и започнах да се чувствам много по-добре.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма промяна за столичани, всички трябва да прочетат това
Next: Световно признание за шахматната ни кралица Нургюл. Горячкина: Тя бе най-силната, подобрила е уменията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.