Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Докато сестрата наследява имението, братът получава само изоставена къща и намира скрит етаж в нея
  • Новини

Докато сестрата наследява имението, братът получава само изоставена къща и намира скрит етаж в нея

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
gsfdgdhrehrrrr.png

Линда и Кевин бяха наследници на значителното състояние на баща си. След смъртта на баща им се разбра, че той е оставил имението им на Линда, докато Кевин е получил изоставена къща наблизо със скрита стая, предназначена за него да види.

Линда и Кевин седяха в офиса на адвоката след смъртта на баща си. Дойде време за прочитане на завещанието и да разберем какво е оставил всеки от тях.

Баща им, Уилям Доусън, беше богат бизнесмен. Той беше близо до Линда и Кевин през годините, но почувства истинска истинска връзка със сина си само когато се сближиха със спорта, храната и пътуванията.

Междувременно Линда винаги се опитваше да угоди на баща си и да спечели обичта му. Тя говореше с него само за работа и не се опитваше да се свърже с него.

Линда вярваше, че ако покаже на баща си, че е отговорна бизнесдама, ще я направи да изглежда по-надеждна за неговото имущество. Тя мислеше, че като му покаже, че е способна, той ще повери бизнеса си на нея, а не на Кевин.

Въпреки това, докато Линда винаги се опитваше да угоди на баща си, Кевин също беше интелигентен и мнителен мъж. Докато той и баща му обвързваха страстите и хобитата си, те се промъкваха за малко бизнес разговори, когато беше необходимо. Това накара Уилям да оцени мненията на Кевин, тъй като те излязоха като истински и здрави.

Когато здравето на Уилям започва да се влошава, той решава да продаде мажоритарния си дял в бизнеса си на по-голяма корпорация. Той се погрижи да остави на Линда и Кевин еднакво количество акции, за да останат в борда на директорите на бизнеса.

Той също така помоли сина си да дари парите си на няколко местни благотворителни организации, подкрепящи пациенти с рак като него. Кевин с радост се подчини и направи дарения от името на баща си.

По този начин в завещанието си Уилям не трябваше да се тревожи за разделянето на бизнеса и парите си между децата си. Трябваше само да раздели останалите си имоти. Адвокатът се зае с работа и бързо прочете завещанието, което гласеше:

„Г-н Доусън желае да остави своето двуетажно имение и цялото му съдържание на г-жа Линда Доусън, докато г-н Кевин Доусън ще получи своя селски дом зад имението и цялото му съдържание. Нищо не следва.“

„Ами парите на татко? Къде ще отидат всички?“ — попита Линда адвоката.

„Той дари остатъка от парите си за благотворителност, преди да умре. Това е всичко, което е останало в завещанието му“, разкри той.

„Какво?! Защо би го направил?!“ — попита тя внезапно ядосана.

„Защо не? Той може да прави каквото си поиска с парите си. Работил е усилено за това“, отговори Кевин.

Линда погледна сърдито брат си, преди да разбере, че все още печели. „Каквото и да е. Все още е ясно колко различно ни обичаше татко. Той те остави с боклук вкъщи, докато аз наследих имението. Неудачник.“

Линда излезе от офиса на адвоката, без да хвърли втори поглед. Междувременно Кевин остана, за да благодари на адвоката за всички услуги, които оказа на покойния си баща.

На следващия ден той реши да посети стария селски дом, който баща му му остави. Той знаеше, че сестра му ще го изгони от имението, затова реши да ремонтира селската къща и да живее там.

Той също така помоли сина си да дари парите си на няколко местни благотворителни организации, подкрепящи пациенти с рак като него. Кевин с радост се подчини и направи дарения от името на баща си.

По този начин в завещанието си Уилям не трябваше да се тревожи за разделянето на бизнеса и парите си между децата си. Трябваше само да раздели останалите си имоти. Адвокатът се зае с работа и бързо прочете завещанието, което гласеше:

„Г-н Доусън желае да остави своето двуетажно имение и цялото му съдържание на г-жа Линда Доусън, докато г-н Кевин Доусън ще получи своя селски дом зад имението и цялото му съдържание. Нищо не следва.“

„Ами парите на татко? Къде ще отидат всички?“ — попита Линда адвоката.

„Той дари остатъка от парите си за благотворителност, преди да умре. Това е всичко, което е останало в завещанието му“, разкри той.

„Какво?! Защо би го направил?!“ — попита тя внезапно ядосана.

„Защо не? Той може да прави каквото си поиска с парите си. Работил е усилено за това“, отговори Кевин.

Линда погледна сърдито брат си, преди да разбере, че все още печели. „Каквото и да е. Все още е ясно колко различно ни обичаше татко. Той те остави с боклук вкъщи, докато аз наследих имението. Неудачник.“

Линда излезе от офиса на адвоката, без да хвърли втори поглед. Междувременно Кевин остана, за да благодари на адвоката за всички услуги, които оказа на покойния си баща.

На следващия ден той реши да посети стария селски дом, който баща му му остави. Той знаеше, че сестра му ще го изгони от имението, затова реши да ремонтира селската къща и да живее там.
Не знаеше, че Кевин получи много повече от нея. Въпреки това паричната стойност на това, което той получи, не беше това, което имаше значение. Фактът беше, че баща им отдели време и усилия, за да подготви селския дом и съдържанието му за него.

Кевин направи ремонт на къщата си и продължи да работи усилено. Той срещна красива дама, която стана негова съпруга и те родиха прекрасни деца. В крайна сметка той предава ценните неща, които получава от баща си, на следващото поколение, надявайки се, че то ги е научило да ценят семейството.

Какво можем да научим от тази история?

Не трябва да очакваме нищо от богатството на нашите родители, за да се научим да бъдем независими. Линда знаеше, че баща й е богат, затова се опита да остане до него, докато беше жив, мислейки, че това ще увеличи наследството й. Междувременно Кевин не очакваше нищо от баща си и работеше усилено, за да печели пари.

Нищо не може да надмине любовта на родителя към неговите/нейните деца. Независимо от намеренията на Линда, Уилям се погрижи тя да има покрив над главата си, когато той почина. Той също искаше Кевин да живее добър живот, така че се погрижи да му остави достатъчно, за да живее добър и комфортен живот.

Споделете тази история с близките си. Може да ги вдъхнови и да направи деня им.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Николай Денков: Мислейки за Божков и Алексей Петров си дадох сметка, че са сенки от миналото
Next: Огромна трагедия: Пиян шофьор с бясна скорост погуби живота на дете пред очите на хората

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.