Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъжът, убил дете на пъпа на София тази нощ, бил с над 2 промила алкохол
  • Новини

Мъжът, убил дете на пъпа на София тази нощ, бил с над 2 промила алкохол

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
dfghfhrthrthrt.png

37-годишен е мъжът, прегазил дете на пешеходна пътека в София, минавайки с висока скорост. Инцидентът стана тази вечер, съобщиха от МВР.

Момчето на 15 години е починало от удара.

Екипът на пристигналата на място линейка констатирал смъртта.

Мъжът е задържан и е установено, че е шофирал с над два промила алкохол в кръвта.

П0-късно бе уточнено, че точните промили са шокиращите 2,8. Нямало е следи от употреба на наркотици.

Както БЛИЦ първи написа, инцидентът е станал на пешеходна пътека на ул. ”Гурко”, където тя пресича ул. ”Шишман”. Посетителите на близкото заведение станали преки очевидици на инцидента.

Малко преди полунощ колата, с която бе причинена катастрофата, бе вдигната.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Румен Радев и гаджето му Теди Мудева грабнаха сърцата на България в Игри на волята
Next: Пенсионерите ще ликуват, след като прочетат тази новина, първа наша банка вече

Последни публикации

  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
  • Той замръзна до прозореца – пръстите му стискаха пердето. Не изглеждаше ядосан, по-скоро объркан.
  • Утре вече няма да ви има… — прошепна момиченцето, застанало до болничното легло, вперило поглед в стареца милиардер, а той онемя…
  • Алексей спря на входа на гробището, сякаш невидима стена го спираше. Колко пъти си бе обещавал да се върне в този малък, забравен от света град, колко пъти планираше пътуването, но винаги излизаха „по-важни“ неща. Спешни срещи, инвестиции, пътувания в чужбин
  • Пищната бална зала на хотел „Гранд Палас“ в София блестеше в злато и кристал. Стотици свещи хвърляха мека светлина върху елегантно облечените гости, чиито гласове се сливаха в приятен ромон. Въздухът беше наситен с аромата на бели рози и изискана френска кухня. Всичко беше подготвено за най-важния ден в живота на Наталия и Алексей – денят на тяхната сватба.
  • Не мога да опиша вълнението, което изпитвах, докато карах към болницата. Сърцето ми биеше в ритъма на клаксоните, а всяка улична светлина блещукаше като обещание. Днес щях да прибера Таня и нашите новородени близначки у дома
  • Гласът на Елена трепереше, но думите ѝ прозвучаха твърдо и смразяващо. Тя стоеше на прага на леля си Валя, обляна в студена пот. „Лельо Валя, дойдох за таблета и обувките. И да ви кажа, че сватбата се отменя…“
  • Музиката зазвуча – нежна, тържествена, изпълнена с обещания за вечна любов. Силвия, облечена в рокля от бяла дантела, която се спускаше като водопад от коприна и тюл, пое дълбоко въздух. Сърцето ѝ биеше в ритъма на струните
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.