Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненада! Стана ясно къде ще работи Жени Марчева след като напусна телевизията
  • Новини

Изненада! Стана ясно къде ще работи Жени Марчева след като напусна телевизията

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
zhersbfdbfdn.png

Двете приятелки Диана Любенова и Жени Марчева вече няма да споделят работата си като лица на Би Ти Ви. Те са аут от предаването „Тази събота”, което водеха до началото на лятото.

Актрисата окончателно се разделя с телевизията, а журналистката остава в медийната група, но не и на екрана. Тя ще работи единствено в Би Ти Ви радио. „Тази събота и неделя” тръгва с нови водещи от 9 септември, съобщиха от телевизията. Това са Бесте Сабри и Митьо Маринов.

Три години работа в Би Ти Ви се оказаха достатъчни за Бесте Сабри, за да изкласи от редова репортерка в новините до водеща на сутрешен блок през уикенда. Това постижение обаче е нищо в сравнение със скоростното кариерно израстване на колегата й Митьо Маринов.

На него му беше нужна само година от стъпването в телевизията до издигането му до водещ, независимо, че никога досега не се е изявявал на подобна позиция и много зрители все още не знаят как изглежда, защото не са го запомнили от телевизионните му включвания. От снимките, които Би Ти Ви разпространи, се вижда, че е младо момче. Проверка на „Уикенд” показа, че е на 27 години. Започнал е работа в един от популярните ежедневници още докато е бил студент. Бил е политически журналист, бакалавър е по журналистика и магистър по връзки с обществеността. От Стара Загора е, учил е в Софийския университет, макар че бил приет и в Германия. Освен като репортер, е работил и като сценарист в шоуто „Комиците” и комедийния сериал на Нова тв „Ние, нашите и вашите”, който е правен по един сръбски сериал.

Бесте Сабри, както преди време „Уикенд” писа, е любимка на шефа Антон Хекимян, откакто е стъпила в телевизията. За трите си години работа там тя обра всички възможни награди за журналистика, които нейни колежки с много по-дълъг стаж в Би Ти Ви не са и сънували. Логично, миналата пролет тя буквално от нищото стана водеща на новините в „Тази събота и неделя”, а от есента вече ще е и основна водеща на шоуто. Момичето е на 28 години, от Шумен е и е учило журналистика в Шотландия. Искала да стажува в ВВС, но заради пандемията се върнала в България и, както се вижда, не е сбъркала. Подобно скорострелно развитие в кариерата си тя едва ли би постигнала в британската обществена медия. Младата водеща е най-популярна с включванията си от Турция след унищожителното земетресение там през февруари. Зрителите като цяло я харесват – в социалните мрежи е трудно да се намери негативен коментар за Бесте при положение, че там хората по традиция изливат най-често негативни емоции.

Досегашните водещи на „Тази събота и неделя” Петя Дикова и Кристина Газиева остават в предаването, но като редови репортерки. Те започнаха кариерите си в телевизията от подобни позиции, а сега се връщат в изходните си точки. Първата щяла да прави авторска рубрика за светския живот и да се среща със звезди, а втората – да разказва истории за силата на човешкия дух.

Какво ще прави Жени Марчева в радиото? Години наред тя беше изпълнителен продуцент на новините там, което съчетаваше с работата в „Тази събота”. Занапред запазва мениджърския си пост, но ще води и авторско предаване.

Марчева пък преди години влезе в лют скандал с бившия водещ на БиТиВи Николай Бареков. Журналистиката интервюира бившия евродепутат, но след серия от провокативни според Бареков въпроси той се ядоса и изригна: „Ще оставя хората да се насладят на баджаците ви“, след което си тръгна демонстративно от студиото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В Турция потече най-дългата изкуствена река в света, задмина Панамския канал
Next: Пловдивско село с 61 жители има 7 милионери и две мечки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.