Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ЕМИГРАЦИЯТА ПАК ХРАНИ НАЦИЯТА: Българи от чужбина пращат по 117 млн. евро на месец
  • Новини

ЕМИГРАЦИЯТА ПАК ХРАНИ НАЦИЯТА: Българи от чужбина пращат по 117 млн. евро на месец

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
adgdfsgerherher.png

Б ългарите, които живеят и работят временно или постоянно в други държави в Европа или по света, отново са увеличили парите, които изпращат на родините си в България.

Това показва статистиката на БНБ и Евростат, подкрепена от данни за международните преводи, съобщи маркетинг агенцията 3CON. Пращат се средно по 117 млн. евро на месец. Преди това заради ковид кризата част от българите, работещи в различни европейски държави, се върнаха в страната и преводите от чужбина намаляха. Например през април 2019 г. в България били пратени 107,3 млн. евро.

Най-много пари в помощ на роднините са изпратени през май тази година. С близо 84 млн. лева са нараснали преводите от български емигранти или работници в чужбина към техни роднини за 5-те месеца на тази година в сравнение с 2022 г. 587 млн. Евро, или 1,150 млрд. лева, са изпратили българите от януари до май 2023 г. Очакванията са до края на годината сумата да надвиши 1,2 млрд. евро.
Причина

Основната причина за огромния ръст на емигрантските пари е нуждата от по-високи доходи за издръжка у нас.

Заплатите в чужбина растат в пъти за разлика от слабите темпове на възнагражденията в България. Например в Обединеното кралство минималната ставка, която получават работниците, не трябва да е под 10,32 британски лири на час. Това е с близо 3 паунда повече спрямо предпандемичната 2019 година, когато възнаграждението бе 7,50 паунда на час.

Докато у нас необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота на сам живеещ и работещ човек е 1402,25 лева, съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров. 2524,05 лева струва общата издръжка на тричленно семейство – двама работещи възрастни и едно дете до 14 години.
Класация

През първото тримесечие на 2023 г. работещите в Германия българи са първи по изпратени на близките пари. Те са подпомогнали роднините си с общо 67,3 млн. Евро, или с над 130 млн. лева.

Живеещи в САЩ българи са втори по размера на изпратените суми, показва статистиката на БНБ, трети с 34 млн. евро, са българите в Испания. 32 млн. евро са пристигнали от роднини във Великобритания. 20 млн. евро е помощта от българи, спечелени в Гърция. Увеличение на преводите има от всички държави. В случая става дума само за официални преводи по банков път.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нови разкрития за трагичния случай с миниван, убил пешеходец в столицата
Next: Денков: Нямам ментори и може би това е проблемът на президента

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.