Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж отказва да изключи жена си от животоподдържащ апарат, тя се събужда след 2 месеца и прегръща новородения си син
  • Новини

Мъж отказва да изключи жена си от животоподдържащ апарат, тя се събужда след 2 месеца и прегръща новородения си син

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
dfshgfghrtrt.jpg

Бременна жена от Индиана получава усложнения, които наложили спешно цезарово сечение. Това било само началото на нейното най-важно пътуване в живота. Тя прекарва месеци в кома, но съпруг й отказа да се предаде.

Отъм и Зак Карвър били развълнувани да посрещнат третото си дете. Двамата се запознават като тийнейджъри и имат красива любовна история. Те обаче никога не са очаквали бедите, които ги сполетяват през 2021 г.

По време на осмия месец от бременността на Отъм се случва най-лошото. Бременната жена била хоспитализирана и ражда момченце, на име Хъксли. Той бил здрав и щастлив, но майката се озовава в интензивното борейки се за живота си.

Лекуващият лекър на Отъм не смятал, че жената ще преживее изпитанието и след два месеца на животоподдържащо лечение лекарят предложил на Зак да изключи машините и да остави съпругата му да си отиде спокойно. Но Зак отказал да спре да вярва, че жена му ще се възстанови напълно.

Той се молил за нея всяка секунда от деня и за щастие имал хиляди последователи в социалните мрежи, които го подкрепяли с молитви, надявайки се на Бог за чудо. Въпреки нулевия процент шанс за оцеляване, те имали вяра.

Молбата на съпруга

Зак не можеше да си представи свят без Отъм : “Не познавам живота без нея.” Той бил съкрушен, че съпругата му не е имала шанса да прегърне новото си момченце, затова отправил специална молба към лекарите.

Мъжът помолил медицинските лица да изведат Отъм от упоено състояние, за да може да види и подържи бебето Хъксли. Той знаел, че това може да е първият и последният път, когато тя прави това, така че се помолил на медицинския екип за тази важна крачка. Те се съгласили и подарили на майката този незабравим момент с нейното безценно дете.

Преживяването било незабравимо за всички и означавало всичко за болната майка. Жената се събудила пред учудените погледи на доктори и роднини. Специалната среща била отговор на една от молитвите на Зак. Гордият баща си припомня :

„Нейните родители, един от най-добрите й приятели и много медицински сестри и лекари станаха свидетели на специалния момент. Не знам дали е имало някой, който не се просълзи в стаята. Какъв невероятен ден.“

„След обстойни прегледи лекарят влезе и каза: „Нямаш нужда от белодробна трансплантация. Ще се оправиш.“ Това беше новината, които всички чакахме. Прегърнахме се и благодарихме на господ и на доктора.”

Всички гледаха със страхопочитание как Отъм с всеки изминал ден показваше признаци на подобрение. Напредъкът й бил бавен, но Зак знаеше, че любимата му съпруга ще се оправи.

След три месеца Отъм получава разрешение от докторите и се прибра у дома през декември 2021 г. Тя вече била променен човек.

“Всеки ден е подарък. Кажете на хората, че ги обичате и ги прегръщайте често. Просто всичко може да се промени толкова бързо и не искате да оставите нищо недоизказано. Ценете всеки един ден сякаш е последен, радвайте се на природата и на хората около вас, защото няма нищо по-силно от любовта” , казва Отъм.

Зак споделя още, че е започнал да се моли с децата си всяка вечер, нещо, което не е правил преди. Животът им вече никога няма да бъде същият и те никога не приемаха чудото, което им се случи за даденост.

Семейството се надяват, че тяхната история ще насърчи другите да разпространяват повече любов, защото животът е кратък. Пожелаваме им много щастливи и здрави години заедно със семейството си.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сестрата на Селин Дион проговори за ада и агонията, през които певицата преминава и няма спасение
Next: Извънредна ситуация на АМ Тракия. Шофьорите гледат в ступор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.