Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няколко минути до това растение и ще събудите нов човек! Ще се почувствате по-здрави и бодри
  • Новини

Няколко минути до това растение и ще събудите нов човек! Ще се почувствате по-здрави и бодри

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
gsfhsfhsfhthtr.png

Знаете ли, че ако човек постои само няколко минути близо до глогово дърво, особено в периода на цъфтене, ще се почувства по-здрав, бодър, въодушевен. Известният немски фитотерапевт Мадаус е написал, че глогът е най-забележителното и сигурно средство при начинаеща слабост на сърдечния мускул в старческа възраст.

 

А още по-назад във времето личният медик на френския крал Хенри Шести приготвял за своя монарх „старчески сироп“ именно от глог.

И до ден-днешен в Германия глогът се цени като лекарство за хора в напреднала възраст.

Скоро учените открили, че отлагането на холестерол е благоприятна почва за развитие на ракови клетки, затова глоговите препарати са профилактика и на онкологични заболявания. Няма да изброяваме десетките му лечебните въздействия, ще ви предложим няколко полезни рецепти. С уточнението, че настойките от цветовете на глога са много по-ефективни от плодовите настойки на растението.

Отвара от листа и цветове се употребяват при аритмия. 1 супена лъжица от суровината се залива с 3 чаши гореща вода и престоява на топло място в продължение на 3 часа. Пие се по 1 чаша, след ядене, 3 пъти на ден, в продължение на 2-3 седмици.

Настойка от цветовете на растението при сърдечни болести, главозамайване, задух от сърдечна недостатъчност, вегетоневроза, начални проявления на климакс. Много е лесна рецептата: 3 супени лъжици от суровината се заливат с 3 чаши гореща вода, съдът се увива в кърпа, престоява 45 минути, прецежда се и се изцежда. Пие се по 1 чаша, половин час преди ядене, 2-3 пъти на ден.

Настойка при нервни разстройства и сърдечна слабост със задух и главозамайване. Смесете по 15 г цветове от глог, билката дяволска уста и благолюбив бял смил, плюс 5 г лайков цвят. Една супена лъжица от тази смес се залива с чаша гореща вода и престоява 8 часа, след което се прецежда. Пие се по половин чаша, 3 пъти на ден, един час след ядене.

Настойка при висока температура. Смесете в равни части глогов цвят, липов цвят, цветове от черен бъз и лайков цвят. Залейте 1 супена лъжица от тази смес, с 1 чаша гореща вода и оставете да престои 1 час, след което прецедете. Пие се по 2 супени лъжици, 5-6 пъти на ден.

Ефикасна настойка при хипертензия. Смесете в равни части глогов цвят,  билката дяволска уста, билката благолюбив бял смил и клончета с цвят от растението бял имел. Залейте 4 супени лъжици от тази смес, която трябва първо да смелите, с 1 чаша гореща вода, сместа престоява 8 часа и се прецежда. Пие се по половин чаша, 3 пъти на ден, един час след ядене.

Настойка при раздразнителност, истерични пристъпи и климакс. Смесете 10 г цветове от глог, 20 г от билката дяволска уста, 20 г от билката бабина душица, 20 г листа от полска къпина и 15 г от билката благолюбив бял смил. Залейте една пълна супена лъжица от тази смес с чаша гореща вода и оставете сместа да престои 10 минути. Пие се по 1 чаша, 3 пъти на ден.

Continue Reading

Previous: Миро с голяма новина за Гласът на България
Next: Приятели и лекари пеят за 34-ти ЧРД на Мануела Горсова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.