Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Приятели и лекари пеят за 34-ти ЧРД на Мануела Горсова
  • Новини

Приятели и лекари пеят за 34-ти ЧРД на Мануела Горсова

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
mandfnfdhdfhe.png

Тържеството е в дома й

Вярваме, че ще проходи, всяка година си пожелаваме едно и също, казва баща й Красимир
Вярваме, че Мануела ще проходи, ще се оправи и се молим постоянно за това.

Тази надежда изрази на 34-ия рождения ден на дъщеря си таткото Красимир Горсов. За ЧРД борбеното момиче събира в дома си приятели и лекари, които се грижат за здравословното й състояние последните години.

„Всяка година празнуваме рождения й ден. Взимаме торта, майка й е по измислянето на подаръците, аз изпълнявам. Тя си ги е изстрадала и заслужила отдавна“, споделя пред „България Днес“ в празничния ден бащата Красимир Горсов.

Днес момичето е отрупано с изненади, макар че често й се правят такива и без повод. Заради празника Мануела има почивка от всекидневната рехабилитация.

Преди 16 години историята на Горсова потресе цяла България и все още засяда като буца в гърлата на хората. В злополучния 5 август 2007 година след употреба на алкохол – две глътки домашна ракия по собствените му думи, шампионът по фигурно пързаляне Максим Стависки предизвиква тежка катастрофа по тесния път около река Ропотамо, край Приморско.

След като навлиза със своя джип „Хамър“ в насрещното, помита лек автомобил „Хонда“, в който се вози тогава едва 17-годишната Мануела.

Колата е шофирана от 23-годишния млад боксьор Петър Петров, който загива на място. Младото момиче оцелява по чудо. Изпада в будна кома, в която остава и до днес.

Мануела е с травма на гръбначния стълб, която не й позволява да се храни самостоятелно и да се движи. Претърпява множество операции, включително и скъпо лечение в клиника в Израел. Рехабилитацията й продължава и до днес в България.

„24/7 сме с детето. Няма как да я оставим. Тя е всичко за нас. Всеки ден я нося на ръце, за да излезе навън. От години си пожелаваме едно и също нещо на рождения й ден“, допълва бащата.

След инцидента актьорът и режисьор Владислав Карамфилов става много близък приятел до семейството.

Преди месец Въргала апелира обществото да помогне в намирането на средства за рампа. Съоръжението, което ще позволи на младото момиче да излиза навън без проблем, струва около 54 хил. лв.

То е крайно необходимо, тъй като инвалидната количка, с която се придвижва Мануела, е много тежка, а баща й има проблем с кръста и краката, което затруднява пренасянето й.

„Влади е невероятен човек. Приема Мануела като негово дете. Благодарни сме му за всичко, което направи за нас през годините“, допълва Горсов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няколко минути до това растение и ще събудите нов човек! Ще се почувствате по-здрави и бодри
Next: Уволниха шофьор на автобус, дал на неправоспособна жена да кара

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.