Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Успешно мина операцията на малката Анелиа! Нужни са още средства
  • Новини

Успешно мина операцията на малката Анелиа! Нужни са още средства

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
gadfgsdfgdfg.png

4-годишната Анелиа от хисарското село Паничери е преминала през сърдечната операция. За огромно щастие на родителите ѝ интервенцията е била успешна.

Всичко това се случва благодарение на добрите хора, които спомогнаха, дарявайки средства за малкото момиченце. Радостната новина съобщи бащата на детето за GlasNews.bg.

Той сподели, че процедурата е отнела около 5 часа. Преди две седмици Ани е изписана от лечебното заведение и вече се чувства добре. Бащата допълва, че занапред Ани ще трябва да бъде водена на контролни прегледи в турската болница. Цената на всеки преглед ще бъде около 2000 лева.

Семейството отново призовава за помощта на хората за набирането на необходимите средства.

„Анелиа на 10-ти август беше оперирана, операцията трябваше да е 3-4 часа но се проточи и беше 5 часа, понеже се оказа, че Ани е имала 2 дупчици, от които едната е малка и също така е имала много рани по митралната клапа. Най-важното обаче, е че операцията беше успешна!

На 11-ти август беше преместена от интензивно отделение в стандартна болнична стая. Ани твърдеше, че не я боли, че докторът ѝ е сложил лепенка и ще и мине.

Дори и в този болезнен за нея момент, тя успокояваше мама и тати! На 18-ти август Аничка беше изписана от болницата! Една седмица след изписването имаше контролен преглед, на който ни разрешиха вече да се приберем в България.

В момента Анелиа е добре надяваме се, че и занапред ще бъде. Благодарим на всички които ни подкрепиха и бяха до нас в този труден момент за семейството ни!

Нека Бог даде здраве на всички вас – добрите хора. Ще се налага Ани да ходи в болница Acibadem Bakirkioy Istanbul на доста контролни прегледи, първият от които е на 21 септември като цената на всеки преглед е около 2000 лв.

Който има желание и възможност може да дари на: Дарителска сметка в ТИ БИ АЙ БАНК IBAN: BG25TBIB931014A08VOL01 BIC: TBIB

Титуляр: Велю Кольов Колев (баща на Анелиа)

БЛАГОДАРИМ ВИ!,“ призова Велю.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Къде се намира единствената пустиня в България?
Next: Майката на убитото момче в София разтърси България

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.