Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рокада в bTV взриви ефира, Йочев си извади телефона, изби рибата с това
  • Новини

Рокада в bTV взриви ефира, Йочев си извади телефона, изби рибата с това

Иван Димитров Пешев септември 4, 2023
sdfgdhsdhher.png

От днес сутрешният блок на bTV има нов ко-водещ. До Златимир Йочев застава Мария Цънцарова. Тандемът вече ще започва деня на зрителите заедно на екран от 6 ч. сутринта.

“Честита нова седмица. Започваме я с една изпитан мъдрост – че сам човек е за никъде. Е, аз вече няма да бъда сам. Ще бъда с Мария Цънцарова. Добре си ми дошла, много се радвам, че си тук”, обърна се към дамата вечно усмихнатият водещ.

“Добро утро, Злати. За мен е огромна удоволствие, че ще имаме възможност да започваме деня си заедно с теб и с колегите от “Тази сутрин”. Така че съм сигурна, че ни предстоят много хубави дни, в които освен, че с всички сили ще се хвърлим в състезанието за информация, силите стават двойни, ще бъдат и приятни”, върна му хубавите думи тя.

 

След това Златимир Йочев изненада колежката си, вадейки телефона си.

“Покрай идването на Мария, човек пренарежда съвсем естествено приоритетите си и важните си хора. Сега ще ви пусна нещо – как от днес ще звъни телефона ми за важните обаждания всяка сутрин. Карлос Сантана, поздрав за Мария, ето така ще ми звъни телефона”, каза хасковлията, пускайки популярната песен на китариста с име “Maria Maria”.

“Мария е тук, радвам се, че е тук и с нея наистина ще говорим за важните теми. Посоката е ясна – вашето будно съзнание и вашите сърца. Надявам се, че ще ги достигнем с истински важните теми за обществото”, добави мъжът.

“Аз трябва да си избера нова песен, с която да ми звъни телефона в този ред на мисли”, замисли се Цънцарова.

“Може да е някаква детска. Ние сме така или иначе понякога на детска вълна с теб като родители на малки деца”, посъветва я Йочев.

bTV запази наложилия се като успешен панел в сутрешния блок, в който водещите сядат заедно с колегите си за деня на новините, времето и спортната емисия. Всички заедно коментират интересни теми и видеа до 7 ч.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тайната падна: Кои известни панелисти е изгонила Гала преди началото на новия сезон
Next: Какво се случва? Още една голяма фирма обяви фалит

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.