Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Аз съм Кралицата и ще ви кажа кой печели Игри на волята, обяви милионерката от САЩ Вили Стайкова
  • Новини

Аз съм Кралицата и ще ви кажа кой печели Игри на волята, обяви милионерката от САЩ Вили Стайкова

Иван Димитров Пешев септември 4, 2023
dasfsfwfsgsdg.png

Една от участничките в сезон 5 на „Игри на волята“ се закани да бъде „Кралицата“ на Игри на волята.

Става дума за 47-годишната Виолета Стайкова, която е родена в София, но от почти четвърт век живее в САЩ.

Тя е заедно с дъщеря си в шоуто и обяви, че е сигурна, че една от двете ще победи.

 

През 2000 г. тя заминава за Джаксънвил, Флорида.

„Това е най-големият град по територия в САЩ.

Много е интересна комбинацията между забързания живот и джунглата.

И затова съм си взела куче, защото никога не знаеш както си тичкаш кога ще изскочи някой алигатор“, сподели с усмивка столичанката.

 

„Още на 24 години разбрах, че България е тясна за умна, силна и красива жена като мен.

И така с две думи на английски – „гуд бай“ и „хелоу“, и с четиригодишната ми дъщеря и баща й заминахме за Америка. Съпругът ми обаче не издържа и се върна обратно в България.

Бях сама с четиригодишно дете в чужбина, но не виждах трудностите, виждах само възможностите.

Бях готова да се спукам от бачкане, но да успея“, разказа Виолета.

 

„Работила съм какво ли не. Разнасяла съм пици, продалава съм коли, но в крайна сметка се озовах в бизнеса с недвижими имоти.

Сега притежавам моята компания за недвижими имоти и менажирам къщи на стойност 100 милиона долара“, добавя бизнесмадата.

 

Нейният работен ден започва пристигайки с колата в офиса си, в който за нея работят 60 човека, които, по думите й, усещат колко е строга ръката й ежедневно.

 

„Работохоличка съм, работя всеки ден, но това ме прави щастлива.

На 47 съм постигнала американската мечта – управлявам три успешни бизнеса и притежавам прекрасен дом. Нямам мъж до себе си, но имам кученце.

Дресирано, мило, гальовно и не ми създава никакви проблеми“, каза с усмивка Стайкова.

 

„Казват, че годините на жената са голям товар. Че след 40 години преставаш да бъдеш жена. Че си неспособна, некрасива, незабележима, нежелана. Не! Не се поддавам на такива клишета. Аз съм невероятна и по-силна от всякога.

Не съм жена, която се впечатлява лесно – плочки, сресан бретон, мускули, няма как да ме привлекат.

Често ме свалят 20-годишни мъже и винаги ги парирам със запазената си реплика – „не се закачай с баба си“.

 

47-годишната българка признава, че от малка е запалена по спорта, тъй като баща й е Стефан Стайков-Заека – футболна легенда.

„Когато си отгледан от спортна легенда, няма как да не се запали в теб духа за победа, както и желанието да побеждаваш себе си, останалите и предизвикателствата в живота.

Аз самата съм тренирала волейбол, завършила съм НСА, треньор по волейбол, и съм се занимавала след това с бодибилдинг“, разказа за себе си тя.

 

Стайкова отправи категорична закана:

„Влизам в „Игри на волята“, за да покажа, че 47-годишна жена може да се бори и да управлява всички, не само със сила, а с ум, стратегия и сърце.

Знам, че ще срещна всякакви бойци, културисти, боксьори и обикновени позьори, които ще ме гледат като лесна плячка.

Но когато създадеш свое кралство, чинът на поданиците в него няма много значение.

Защото всички се кланят на кралицата, а кралицата в „Игри на волята“ съм аз.

Идеята е проста – този сезон трябва да го спечели жена, и ако не съм аз, ще направя всичко възможно да спечели тя“.

 

Под „тя“ Виолета има предвид своята дъщеря, която също ще бъде част от петия сезон на реалитито за търсачи на силни умения.

 

„Аз съм Денислава на 24 години и съм мениджър на недвижими имоти в най-добрата компания във Флорида – на майка ми“, представи се младото момиче.

 

„С Дени ще се допълваме перфектно. Тя е по-дипломатична, докато аз влизам директно с бутонките и започват да ме мразят. При мен средно положение няма – или много ме обичаш или много ме мразиш. Аз съм крайна, докато тя умее да лавира, а освен това е доста силна“, сподели майката.

 

Дъщерята разкри, че в САЩ е била капитан на отбора й по волейбол, като за тази „длъжност“ е спечелила доверието на съотборничките си, която са й гласували това доверие.

 

„Не я гледайте с тези сини очи. Тя е на арената. Тя ще е победителката на игрите, а аз ще водя битките извън арената. Тя ще има много проблем с жените, защото е много хубава, а жените са много ревниви. Както е и способна, а и хубава, комбинацията е страшна. На теб ти трябва само един мъж да привлечеш. Ти си достатъчно красива. Аз или тя – една от двете ще победи този сезон“, категорична бе 47-годишната Стайкова.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се случва? Още една голяма фирма обяви фалит
Next: Майката на съученик на Филип, който беше блъснат фатално в София, проговори и каза неща, които удрят право в сърцето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.