Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Аз съм Кралицата и ще ви кажа кой печели Игри на волята, обяви милионерката от САЩ Вили Стайкова
  • Новини

Аз съм Кралицата и ще ви кажа кой печели Игри на волята, обяви милионерката от САЩ Вили Стайкова

Иван Димитров Пешев септември 4, 2023
dasfsfwfsgsdg.png

Една от участничките в сезон 5 на „Игри на волята“ се закани да бъде „Кралицата“ на Игри на волята.

Става дума за 47-годишната Виолета Стайкова, която е родена в София, но от почти четвърт век живее в САЩ.

Тя е заедно с дъщеря си в шоуто и обяви, че е сигурна, че една от двете ще победи.

 

През 2000 г. тя заминава за Джаксънвил, Флорида.

„Това е най-големият град по територия в САЩ.

Много е интересна комбинацията между забързания живот и джунглата.

И затова съм си взела куче, защото никога не знаеш както си тичкаш кога ще изскочи някой алигатор“, сподели с усмивка столичанката.

 

„Още на 24 години разбрах, че България е тясна за умна, силна и красива жена като мен.

И така с две думи на английски – „гуд бай“ и „хелоу“, и с четиригодишната ми дъщеря и баща й заминахме за Америка. Съпругът ми обаче не издържа и се върна обратно в България.

Бях сама с четиригодишно дете в чужбина, но не виждах трудностите, виждах само възможностите.

Бях готова да се спукам от бачкане, но да успея“, разказа Виолета.

 

„Работила съм какво ли не. Разнасяла съм пици, продалава съм коли, но в крайна сметка се озовах в бизнеса с недвижими имоти.

Сега притежавам моята компания за недвижими имоти и менажирам къщи на стойност 100 милиона долара“, добавя бизнесмадата.

 

Нейният работен ден започва пристигайки с колата в офиса си, в който за нея работят 60 човека, които, по думите й, усещат колко е строга ръката й ежедневно.

 

„Работохоличка съм, работя всеки ден, но това ме прави щастлива.

На 47 съм постигнала американската мечта – управлявам три успешни бизнеса и притежавам прекрасен дом. Нямам мъж до себе си, но имам кученце.

Дресирано, мило, гальовно и не ми създава никакви проблеми“, каза с усмивка Стайкова.

 

„Казват, че годините на жената са голям товар. Че след 40 години преставаш да бъдеш жена. Че си неспособна, некрасива, незабележима, нежелана. Не! Не се поддавам на такива клишета. Аз съм невероятна и по-силна от всякога.

Не съм жена, която се впечатлява лесно – плочки, сресан бретон, мускули, няма как да ме привлекат.

Често ме свалят 20-годишни мъже и винаги ги парирам със запазената си реплика – „не се закачай с баба си“.

 

47-годишната българка признава, че от малка е запалена по спорта, тъй като баща й е Стефан Стайков-Заека – футболна легенда.

„Когато си отгледан от спортна легенда, няма как да не се запали в теб духа за победа, както и желанието да побеждаваш себе си, останалите и предизвикателствата в живота.

Аз самата съм тренирала волейбол, завършила съм НСА, треньор по волейбол, и съм се занимавала след това с бодибилдинг“, разказа за себе си тя.

 

Стайкова отправи категорична закана:

„Влизам в „Игри на волята“, за да покажа, че 47-годишна жена може да се бори и да управлява всички, не само със сила, а с ум, стратегия и сърце.

Знам, че ще срещна всякакви бойци, културисти, боксьори и обикновени позьори, които ще ме гледат като лесна плячка.

Но когато създадеш свое кралство, чинът на поданиците в него няма много значение.

Защото всички се кланят на кралицата, а кралицата в „Игри на волята“ съм аз.

Идеята е проста – този сезон трябва да го спечели жена, и ако не съм аз, ще направя всичко възможно да спечели тя“.

 

Под „тя“ Виолета има предвид своята дъщеря, която също ще бъде част от петия сезон на реалитито за търсачи на силни умения.

 

„Аз съм Денислава на 24 години и съм мениджър на недвижими имоти в най-добрата компания във Флорида – на майка ми“, представи се младото момиче.

 

„С Дени ще се допълваме перфектно. Тя е по-дипломатична, докато аз влизам директно с бутонките и започват да ме мразят. При мен средно положение няма – или много ме обичаш или много ме мразиш. Аз съм крайна, докато тя умее да лавира, а освен това е доста силна“, сподели майката.

 

Дъщерята разкри, че в САЩ е била капитан на отбора й по волейбол, като за тази „длъжност“ е спечелила доверието на съотборничките си, която са й гласували това доверие.

 

„Не я гледайте с тези сини очи. Тя е на арената. Тя ще е победителката на игрите, а аз ще водя битките извън арената. Тя ще има много проблем с жените, защото е много хубава, а жените са много ревниви. Както е и способна, а и хубава, комбинацията е страшна. На теб ти трябва само един мъж да привлечеш. Ти си достатъчно красива. Аз или тя – една от двете ще победи този сезон“, категорична бе 47-годишната Стайкова.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се случва? Още една голяма фирма обяви фалит
Next: Майката на съученик на Филип, който беше блъснат фатално в София, проговори и каза неща, които удрят право в сърцето

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.