Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ясновидката Керанка: Ръсете захар в дома си, пази от 99 вида магии
  • Новини

Ясновидката Керанка: Ръсете захар в дома си, пази от 99 вида магии

Иван Димитров Пешев септември 4, 2023
rqwkrqwkrasnrkasr.png

Проклятието от роднина е по-страшно от всяка болест, казва гадателката от Добрич

Керанка от Добрич е сред най-добрите ясновидци, които откриват болести и магии. Освен това даровитата гадателка не изпраща човек от дома си, без да му е дала съвет какво да направи, за да се избави от проблема.

Способностите Керанка получила през 1988 г. след падане от гаража на дома си. Счупила няколко ребра, била в безсъзнание около половин час. След близо година ѝ се присънил сън. В него мъртвият ѝ баща дошъл, за да ѝ каже, че в най-скоро време тя ще умре. Уплашила се. На следващата вечер отново сънувала, този път мъж, който повече приличал на скелет, отколкото на човек, бил с дълга брада.

На въпроса ѝ защо е дошъл, отвърнал, че на 17 ноември тя или ще умре, или ще гледа в бъдещето на хората и ще им помага. Няколко месеца по-късно гледала за първи път – на зет си. На сутрешното кафе нещо я подтикнало и решила да вземе чашата му, за да надзърне вътре. Започнала да му говори и да предсказва какво ще му се случи до края на деня. Всичко, което предрекла, се сбъднало. И така продължава и до днес.

Керанка споделя, че когато човек седне срещу нея, първо го пита за датата, месеца и годината на раждане.

Казва, че след това започва да получава информация за него – за здравето, за душата му, за близките му. Сеанси не прави във вторник и петък, защото така ѝ било заръчано свише. Ясновидката обяснява, че не знае как ѝ се дава информацията. „Виждам имена, дати, събития и аурата на човека. Виждам какви здравословни проблеми има и ако мога, му помагам с рецепта или съвет как да постъпи“, допълва тя. Най-често я търсели с въпроси за здраве, за любов, за семейството, за пари, за магии. Добричлийката обяснява, че има 99 вида магии.

„Да умреш, да не ти върви, да се разделиш, да страдаш, да се топиш… дори да се влюбиш или да напуснеш жена си и децата и да идеш при друга. Но всички магии имат давност. След определено време те престават да действат, но мястото остава прокълнато. По-лошо от магията е проклятието. Най-тежко е проклятието от близък човек – майка, баща, баба, дядо… Да те прокълне кръвен роднина. От проклятието няма спасение.

Магията може да се развали, но проклятието не може“, категорична е ясновидката. Тя дава разяснения и как се развалят различните видове магии: „Може да е с вода, но трябва да е изворна, с яйце, изхвърляне в течаща вода, четат се и молитви – в някои случаи се чете Киприяновата молитва или Василиевата. Всяка магия си има начин за разваляне в зависимост от това за какво е наречена.“

Според Керанка не само ходжите правят магии, но и християните.

„Някои от тях са по-силни. Имаше един ходжа. Много силен беше. Като ти направи магия, където и да си, те застига. Уплашила съм се колко магии се правят. Но трябва много да се внимава! Този, който прави, да не разваля. Трябва друг да я развали. Ако един човек направи магия и после дойдат при него, за да я развали, и той го направи – умира. Имахме такъв случай преди години. Един ходжа от Балчик бързал за някъде, отиват при него хора късно вечерта, той не разбрал, че е негова магията, и я развалил. Не мина много време и почина…“, разказва ясновидката.

На всичките си клиенти тя дава и ценни съвети как се пазят от лоши енергии. „Палете тамян и обиколете къщата си, винаги в посока, обратна на часовниковата стрелка, поръсете захар около дома си или пред вратата си, поръсете със светена вода, но без да я пипате“, казва Керанка.

Източник: Ретро

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Политик с опит за извънредно включване в ефира на Нова, Лора Крумова със скандална реакция
Next: Нов як трус в България край Благоевград. Усети се

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.