Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Брутални подробности за разстрела на Алексей Петров!
  • Новини

Извънредно! Брутални подробности за разстрела на Алексей Петров!

Иван Димитров Пешев септември 4, 2023
sdfgsdfherherher.png

Разстрелът на Алексей Петров наподобява мафиотска вендета. БЛИЦ се добра до брутални подробности от криминалисти, запознати с разследването на убийството на бившия съветник в ДАНС.

В сряда на 16 август, Петров едва ли е предполагал, че вдишва последните си глътки въздух. Бившата червена барета е взел за компания треньорката по тенис Мирослава Михайлова и двамата са се запътили за обичайната му разходка на Витоша.

“Алексей е спортувал всеки ден. Играл е тенис на корт в Правителствена болница, който е редувал с плуване и планинско катерене в равнинни местности. Спонтанно е избирал видовете дейности, които да практикува. В последния си ден се е спрял на разходката”, разкриват пред БЛИЦ от кухнята на разследването.

Петров не се е чувствал притеснен. Вероятно заради добрите си позиции с политици и личното му участие при сформирането на новия кабинет. Обикновено денят му е започвал с тренировка, след това със сауна и масаж и е продължавал с няколко срещи и телефонни разговори.

Така е планирал ежедневието си, без да подозира, че се озове във фатален капан.

Около 12 ч облечения в камуфлажни дрехи убиец излиза от прикритието си и застава зад гърба на Петров. След това изкрещява: “Алексей!”. Изумен, Петров се обръща и застава лице в лице с килъра си.

Тогава убиецът се приближава на около 5 метра и от упор стреля в главата му. Първият изстрел попада в главата на бившата барета. Следва втори, контролен изстрел който преминава през тялото на бившия съветник в ДАНС и ранява спътницата му Михайлова.

Треньорката пада на земята и минути по-късно успява да позвъни на спешния телефон 112 от мобилен апарат, който е взела от минаващи наблизо украинци.

Според данни на криминалисти, убиецът се е качил на велосипед, за това говорят следите от дебели грайфери оставени по пътеката. Вероятно след това килърът се е метнал на чакащ го на няколко километра автомобил и се е отправил в посока, която и до момента остава загадка за МВР.

Медията ни научи, че убиецът и помагачите му са следели Петров от няколко месеца. Бившият служител на службите е взимал лични мерки за сигурността си и винаги се е придвижвал с минимум трима охранители и бронирана лимузина.

Но той е оставял телохранителите си на входа на планината. След това обикновено в компанията на Михайлова или други свой приятели е обичал да прави разходки на Витоша и често е ходил по пътеката между Драгалевския манастир, заслона Бай Кръстьо и хижа „Алеко“.

Неслучайно е използвано място, където пътеката през гората се доближава на около 20 метра от павираното шосе за хижа „Алеко“, на половин километър от заслона Бай Кръстьо.

Убийците са били толкова добре подготвени, че не са оставили никакъв шанс на Алексей Петров. Според експерти, той е бил поразен от т.нар. “експанзивен куршум”. Когато такъв попадне в човешкото тяло се деформира поради меката носова част и увеличава диаметъра си от 1.5 до 2.5 пъти . Самият куршум се разрушава до края на кухината , а другата задна част продължава навътре в човешкото тяло, може да счупи дори кости.

Криминалистите изземат записи от охранителните камери, поставени по фасадите на къщите в Драгалевци, покрай които минава пътят, спускащ се от хижа „Алеко“. Проверяват се и камерите от автобусите на градския транспорт, тъй като се работи по информация, че е възможно стрелецът първоначално да е използвал автобус до междинната станция на открития лифт при заслона Бай Кръстьо.

Версии

Разследването работи по няколко версии за поръчката. Едната е, че тя идва от чужбина, другата е свързана със засегнати бизнес интереси. Според други версии, мократа поръчка е заради вендета и междуличностни отношения.

БЛИЦ научи, че разследващите работят и по версия за взаимовръзка между убийствата на Алексей Петров и Красимир Каменов-Къро.

Издирваният с червената бюлетина на Интерпол подземен бос бе направен на решето на 25 май т.г. На тази дата около 8.20 часа местно време той е бил направен на решето от преоблечени като полицаи екзекутори в тузарското предградие “Констанция” на Кейп Таун.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Те чуха странни звуци под тротоара, но когато го разбиха, избягаха от ужас
Next: Академик Денков поиска политическа дискусия дали да се проведе референдум

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.