Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обрат! МВР обяви какво се случва с изчезналите Елена и децата й
  • Новини

Обрат! МВР обяви какво се случва с изчезналите Елена и децата й

Иван Димитров Пешев септември 4, 2023
asgsdgdsfgew.png

Елена и децата ѝ, за които се твърдеше, че са изчезнали безследно в Истанбул, са живи и здрави. Те са установени на територията на друга държава.

„Изчезналата Елена и децата ѝ бяха обявени за международно издирване и се водеха безследно изчезнали. Установени са на територията на друга страна, не са в Турция“, заявиха от Пресцентъра на МВР пред БЛИЦ.

Съпругът ѝ е уведомен.

На този етап от Министерство на вътрешните работи не дадоха повече подробности, тъй като тя има право да запази местонахождението си.

От няколко дни бащата Станислав Станев издирваше съпругата Елена и двете си деца – Сияна и Кристиан, които бяха в пълна неизвестност в Истанбул от дни. Стенли Станев е категоричен, че не е имало семеен скандал, изключва и възможността съпругата му да се е укрила и да е взела децата със себе си.

Стенли разказва, че той, жена му и двете му деца са били на екскурзия в Истанбул. Близките му излезли от хотела в събота, около 19:30 часа, след което нямало никаква следа от тях. Стенли твърди, че не е получил никакво съдействие от турските власти.

Докато са в Истанбул, Елена, Сияна и Кристиян излизат на разходка в неделя вечерта и повече не се връщат, разказа бащата на децата. Станислав Станев твърди, че няма причина майката и децата му да изчезнат без следа.

„Mоля се на Господ тя да ми се е разсърдила и да е избягала от мен с децата. Дано са живи и здрави.

Но все пак трима души не се отвличат, не изчезват така лесно. Ако другото се е случило, аз няма да издържа. Няма да мога да преодолея тази загуба и няма смисъл повече да живея“, каза Станислав Станев, баща на Сияна и Кристиян.

Съпругата му е от Беларус, а децата имат и българско гражданство. Бащата сигнализира турската полиция, свързва се и с консулството ни в Истанбул.

„Скъпи приятели, роднини, близки и познати. Помогнете ми! Най-милите ми на този свят, моето семейство – Елена, Сияна и Кристиан, са в пълна неизвестност от 27 август.

Официално са обявени за издирване, но следа от тях няма. При наличие на някаква информация и подробности се обръщайте към мен и съответните органи“, каза той. Родителят настоява да се вдигне повече шум, търси връзка с медиите, за да могат да му съдействат да се намери семейството му.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето го новия богат годеник на Лиляна Павлова
Next: Черен понеделник! Катастрофа с камион и коли в Старозагорско, има загинали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.