Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьорът, който отнесе 15-годишния Филип на пешеходна пътека, е хващан пиян преди години, глобили са го 10 лева
  • Новини

Шофьорът, който отнесе 15-годишния Филип на пешеходна пътека, е хващан пиян преди години, глобили са го 10 лева

Иван Димитров Пешев септември 4, 2023
gsdfgdgerherher.png

Шофьорът, който е блъснал дете на пешеходната пътека на улица Гурко, а детето загина, през 2005 година е глобен с 10 лева. И тогава той е хванат под влиянието на алкохол. Това разбрахме от Тенчо Танев, който е бивш началник на КАТ в София.

Когато е бил хванат, властите образували досъдебно производство към Пето районно. След това по неясни причини то бива прекратено. Наложили са му глоба от 10 лева, защото не си е носил шофьорската книжка.

Няма наказание за това, че е бил под влиянието на алкохол

Той продължи с това, че виждаме как под въздействието на емоции се променя Наказателния кодекс. Прие се да се отнемат коли на хора, които са с положителен тест за нещо забранено, но текстът е написан несръчно според Танев. И сега, когато десетки години българите не уважават закона, той не може да спре през нито една санкция, камоли написана неправилно.

 

Негов клиент е бил преследван от пиян шофьор с криминално минало, и то с нож

Викал срещу него с всякакви заплати. За какво отнемане на кола говорим, пита Танев. Някой си взима консерва на колела от Западна Европа и кара пил. Тази кола колко струва? Това значи, че ще му отнемат няколко стотин лева.

Елица Буенова, която е адвокат с опит в такива случай, се опита да го опровергае

Според нея отнемането на колата успява да изплаши много шофьори в прегрешение. Признава обаче, че законите са проблемни. Повдига се обвинение за ПТП с евентуален умисъл на водата, там няма предвидено отнемане на неговата кола. Оказва се, че им взимат колите като са пияни, не като са навредили на някого, когато са пили.

Вчера след протеста е видяла шофьори, които нарушават правилата, но полицията не е направила нищо

Нейните опасения е, че просто ще повдигнат пешеходната пътека всичко ще приключи. Както стана на булевард Сливница след като загинаха Явор и Ани. Когато попитала полицай дали няма да направи нещо за шофьор, който прави обратен завой на самото кръстовище, полицаят отговорил, че човекът явно просто е объркал пътя.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бай Милан: Няма да се оправим скоро – ние се отказахме от земята, която ни храни
Next: Ужасна буря връхлетя Халкидики, там има хиляди българи

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.