Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще се шашнете каква заплата взима Мария Цънцарова на месец, за да става сутрин в 4:30
  • Новини

Ще се шашнете каква заплата взима Мария Цънцарова на месец, за да става сутрин в 4:30

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
fasdgsdfgfdgerger.jpg

Феновете на Мария Цънцарова могат да бъдат доволни. Три години след като направиха подписка, че я искат като водеща на „Тази сутрин“, желанието им е удовлетворено. Устатата журналистка става екранна партньорка на Златимир Йочев в сутрешния блок на Би Ти Ви. Така медиата ще се опита да вдигне рейтинга на предаването, което в последните години изостава от сутрешния блок на Нова.

Мария Цънцарова се разделя с предаването „Тази неделя“, което водеше в комплект с Петя Дикова в продължение на две години. След като негови лица станаха Бесте Сабри и Митьо Маринов, тя минава в „Тази сутрин“, където ще си партнира със Златимир Йочев. Това е довело и до чувствително увеличение на заплатата й. За да става всяка сутрин в 4,30, че да може да е на екран от 6, Мария се е договорила за близо 20 000 лева месечна заплата.

Русата амбиция има достатъчно опит в делничното сутрешно шоу, от което на практика започва възходът в нейната кариера. Още докато водещ беше актуалният директор на новините в Би Ти Ви – Антон Хекимян, тя го заместваше по време на неговите отпуски. Така през лятото на 2020-а си спечели огромна фенска маса с нахаканото си поведение и остър език по време на интервютата, докато титулярният тогава водещ отдъхваше на морето. Когато Хекимян се върна на работа, заваляха искания да го свалят от екран и да върнат Мария. Беше организирана дори петиция с подписи на зрители, които я искат всяка сутрин на екран. Това тогава не стана.

По информация на „Уикенд“ е обсъждан въпросът двамата да водят заедно, но малкият син на Мария е бил само на годинка. Младата майка не е имала възможност да е постоянно на линия, както се изисква от водеща на сутрешен блок през седмицата. Затова предпочела да се изявява в неделя при Светльо Иванов в „120 минути“. Година по-късно тя сменя предаването с „Тази неделя“ и успоредно с това прави авторското „Защо, господин министър?“.

Три години след петицията за връщането й в „Тази сутрин“ Цънцарова става водеща на предаването. Нахаканата журналистка сяда до изключително сдържания и обран в поведението си Златимир Йочев. Според Хекимян двамата ще бъдат прекрасен екип, който се допълва с качествата си. Той издирваше партньорка на Йочев в продължение на година и половина – още от внезапното напускане на първата му екранна половинка в Би Ти Ви Биляна Гавазова.

Тя си тръгна през февруари 2022-а. Това постави наскоро постъпилият на работа в телевизията Златимир в много тежка ситуация, тъй като предаването е било създадено с идеята да се води от двама души. В телевизията не отричат, че му е било изключително трудно да компенсира отсъствието на втори водещ в продължение на година и половина.

От рейтинга му обаче личи, че се е справил – Златимир Йочев е едно от най-харесваните лица в родния ефир. Но това отдавна не може да се каже за новата му колежка в предаването Мария Цънцарова.

Журналистката е емблематично лице за телевизията, но за трите години след подписката в нейна защита фенската й маса доста намаля. Острият й език и безкомпромисен маниер в работата, които в началото й печелеха симпатии, постепенно направиха зрителите резервирани. Много от тях към днешна дата смятат, че русокосата тв звезда е прекалено напориста и дори нахална. Това, което в началото им харесваше с нея, днес ги дразни. Затова коментират, че е прекалено лансирана от шефа си, и роптаят, че без нея не минава нито едно важно събитие, а вече ще я гледат всяка сутрин.

Амбициозната журналистка наистина е много настъпателна и има вид на човек, който не се спира пред никакви бариери. Тя не веднъж е споделяла, че изключително много обича работата си и този любов й дава стимул да върви напред. За разлика от други екранни дами, за които се говори, че пробиват в професията благодарение на връзки с богати и влиятелни мъже, за нея подобни слухове не е имало. Но наскоро се заговори, че огромната амбиция и любов към работата й е донесла развод с бащата на двете й деца, който е нейната голяма любов още от ученическите години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ужасна буря връхлетя Халкидики, там има хиляди българи
Next: Страшно меле в Ботевград със стотици хора, полицията е на крак и има много арестувани

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.