Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшни ВИДЕА, нищо не остана от Арапя, спасяват хора с въжета
  • Новини

Страшни ВИДЕА, нищо не остана от Арапя, спасяват хора с въжета

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
asrqwrwqtasgasg.png

Апокалиптична е ситуацията на къмпинг Арапя. В ниските част там има до 2 метра вода, съобщава Burgas24.bg. В морето попаднаха автомобили и каравани.  

 

Към момента се извършват дейности по спасяването на хора, които са в бедствие. Затворен е пътният участък между Варвара и Синеморец поради преливането на река Велека, както и пътя Приморско – Царево.

В социалните мрежи се появиха кадри от ужаса:

Made with Clipchamp

Всичко от заведенията по плажа на Арапя е в морето. Чадъри, барбарони, столове и още какво ли не е във водата, също така и автомобил!

„Колата ни замина, успяхме да излезем и да се спасим с трите кучета“, това разказа жена от Арапя.

„Бунгалото е под вода. Багаж нищо не взехме. Само за да спасим нас и кучетата. Чакаме да ни евакуират“, казва още жената.

В момента по Южното Черноморие е страшно. Обявено е бедствено положение.

По непотвърдена информация цяла Арапя е затворена за влизане и излизане.

Кметът на Община Царево обяви бедствено положение по-рано през деня.

„Заседава щаб, който да прецени за необходимите мерки. Насочени са допълнителни сили и средства на полицията, Жандармерията, „Гранична полиция“, както и на пожарната“, обясни директорът на ГДПБЗН Александър Джартов.

От кадрите в социалните мрежи се личи, че на някои места само таваните на автомобилите се виждат. Хора се опитват да спасят каквото могат. разпоредена е и евакуация е засегнатите райони. Лошата новина е, че дъждът не спира да вали.

Компрометирани са няколко моста, през които преминаването е опасно.

Хора, които са настанени в каравани са отгоре на покривите им, съобщават очевидци.

НИМХ обяви оранжев код за силни валежи и вятър в област Бургас за днес. Очакват се и гръмотевични бури. Явленията ще са интензивни, има условия за градушки. Прогнозата е за силен североизточен вятър със скорост 14-19 m/s, пориви до 22 m/s.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кирил Петков: Среща между мен, Алексей Петров и Бойко Борисов никога не е имал
Next: Съветникът на Тагарев Мустафа Емин хвърли оставка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.