Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За първи път! Ето кой цъфна в съда, за да удари едно рамо на Божков
  • Новини

За първи път! Ето кой цъфна в съда, за да удари едно рамо на Божков

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
vdsgdfgqweqwe.png

Софийският апелативен съд днес решава дали да наложи най-тежката мярка „задържане под стража“ на Васил Божков, или да го пусне срещу по-лека мярка.

 

Както БЛИЦ писа бизнесменът се появи с белезници в съда, но бе посрещнат от ръкопляскания и дори гайда.

За да му окажат подкрепа за първи път членове на семейството му се появиха, откакто той се върна в България.

В съда са синът на Васил Божков Антон и съпругата му Ива Софиянска. Снахата на Божков е дъщеря на бившия кмет на София Стефан Софиянски.

 

 

Снимки: Булфото

Искам по-лека мярка, може би парична гаранция или подписка, каза Васил Божков пред съда. В момента Софийският апелативен съд решава дали да уважи внесената от бизнесмена жалба срещу наложеното му постоянно задържане по едно от делата срещу него, свързано с хазартния му бизнес. Съдебният състав се оттегли преди минути на съвещание, за да вземе решение.

По време на заседанието адвокатът на Божков – Георги Гатев поиска от съда да не налага никаква мярка за неотклонение на клиента му или тя да бъде „подписка“. По думите му обвинението срещу Божков е необосновано и незаконосъобразно, като е постановено в нарушение на Конституцията. Защитникът отбеляза, че клиентът му се е върнал доброволно в страната, като цитира решение на Европейския съд за правата на човека, в което се казва, че такова действие трябва да бъде оценено от съда.

Гатев съобщи, че по делото за културните ценности вчера, след като му е предявила обвинението, прокуратурата е постановила парична гаранция на Васил Божков в размер на 1,5 млн. лева.

Прокурорите по делото поискаха жалбата на Божков да бъде отхвърлена, като посочиха, че има обосновано предложение, че е извършил престъплението, за което е обвинен. Към настоящия момент са налице всички предпоставки за задържане на Васил Божков, добавиха те. Единствената причина до момента разследването да не е приключило е да бъде призован Божков и да му бъдат връчени книжата по делото, каза прокурор Ангел Кънев.

Той посочи, че опасността от укриване на обвиняема е реална, тъй като Божков има множество контакти и имуществени активи на места като Монголия, Молдова, Грузия и в офшорни зони – Кипър, Британски Вирджински острови. „Обвиняемият има изградени системни престъпни намерения“, каза Кънев.

Разследването по това дело е към своя финал, предстои прецизиране на обвинението на Божков и още няколко души, добави прокурорът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Започна евакуация от водния ад по Черноморието. Щабът със спешни решения
Next: В Царево се срути мост, положението е неописуемо!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.