Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно от сърцето на ужаса в Царево: Денков алармира спешно за
  • Новини

Извънредно от сърцето на ужаса в Царево: Денков алармира спешно за

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
dwqdqwgsdgsdg.png

През последните 24 часа имаше обилни валежи, които надхвърлят 3-4 пъти месечната норма. Това заяви премиерът акад. Николай Денков от Царево след заседание на кризисния щаб, формиран заради бедствието по Южното Черноморие.

Той изтъкна, че подобна е ситуацията и в Гърция и Турция. „За съжаление и в трите държави имаме жертви, включително и в България“, посочи той.

„Имаме подадени сигнали за трима липсващи човека, двама загинали“, каза премиерът.

Във връзка със сигналите за застрашени деца, той обясни: „Децата са в безопасност, по високите етажи са, наводнено е в приземието на хотела. Няма блокирани хора. Спряно е електричеството, тъй като има опасност от токови удари“.

По думите му, токът няма да пуснат през нощта и сутринта.

„Важното е, че хората са в безопасност вече. От НИМХ казаха, че очакват спиране на валежите. Не очакват съществени валежи оттук нататък. В следващите часове водата ще се оттича“, обясни Денков.

Той оправи три важни призива.

„В следващите 48 никой в този регион да не влиза в морето! То е изключително опасно, замърсено, бурно. Всеки, който влиза, би създал риск за себе си и за хора, които биха тръгнали да го спасяват“, посочи той.

Освен това водата в мрежата е замърсена, трябва да се изчакат 1-2 дни, ще се правят проби, трябва да излезе официално съобщение от ВиК че водата е безопасна за пиене.

„Очакваме доброволци, които пътуват насам. Молбата е всички тези доброволци да минат през щаба в Царево, така че да се знае кой какво прави, за да не се създава хаос.

Той обясни, че се съобщава за загинали мъж и жена, а изчезналите са две жени и мъж.

На място са областният управител на Бургас Пламен Янев, кметът на Царево Георги Лапчев, директорът на ОДМВР-Бургас старши комисар Емил Павлов, директорът на бургаската пожарна комисар Николай Николаев.

Както БЛИЦ съобщи, към момента са открити телата на двама загинали – мъж и жена, издирват се още двама души.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето докога ще плащаме с левове в магазина, после ще приемат само евро
Next: Съветникът на Тагарев Мустафа Емин хвърли оставка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.