Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гери Гунчева изненада зрителите на БТВ във Фермата, Иван не издържа
  • Новини

Гери Гунчева изненада зрителите на БТВ във Фермата, Иван не издържа

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
vwqgasigaskgs.png

 

Феновете на „Фермата“ дочакаха нейния старт с огромно нетърпение.

Първите впечатления на зрителите са на двата полюса.

Докато едни одобриха това, което видяха като така афишираните от продукцията промени.

Други отбелязаха, че този път са избягали от същността на предаването, дори на някои началото напомни едно друго конкурентно шоу.

 

Включването на Гери Гунчева също не допадна на мнозина.

Монотонният й и тих глас не се вписваше с крясъците и и говоренето един през друг на познатите вече Иван и Андрей.

Може би е все още притеснена от новата си задача и по-нататък може би ще й оставят малко време между тяхното бърборене и тя да се включи.

Мнозина обаче обърнаха внимание на облеклото й, което бе доста откровено.

Някак в контраст с народната носия, тя остана доста разсъблечена пред камерите.

Със сигурност мъжката аудитория е оценила това, но все пак това е народно аграрно предаване и някак не върви.

 

Поведението на Иван и Андрей също бе доста типично и не изненада никого.

Иван почна да се лигави и в един момент мина в подигравка с песента на Слави Трифонов „Аз съм и Ад и Рай“.

„Взели сме го на специална програма. Плащат ни субсидии, за да е в екипа“, каза Андрей за колегата си.

„Ако махнем Андрей, знаеш ли колко проблеми ще си спестим“, пък заяви Иван към Гери.

Ето част от коментарите:

Сезона в който строяха от нулата всичко е по-добре. Това ми прилича на биг брадър с тези удобства

Сезонът започна слабо. Нямам нищо против водещата, но е излишна.

Иван и Андрей са цветни образи и са напълно достатъчни като водещи.

Заформянето на интригата още в първия епизод покрай прехвърлянето на единия участник можеше да се избегне.

Да видим нататък дали ще си струва отделеното време… ????‍♀️

 

Осми сезон беше потресаващ! Девети е нелеп! Аз лично спирам да давам шанс на предаването и няма да го гледам.

Продуцентите винаги са представяли формата като връщане към корените.

 

Да изградиш нещо, и да живееш в хармония  с природата.

Абе много яко е било едно време….. Хотели, басейни, шезлонги, перални.

Иначе резонно. Като ги гледам, ако им дадат чук и пирони, може да има и нещастия.

 

Иван и Андрей дерат гърла по време на битката и тази шепне като в библиотека нещо тотално несвързано, тотално прецаквайки всякаква инерция.

Говорите за български ценности и тя седнала максимално разголена с носия. Хванахте правилния път за биене на лошия рекорд от предния сезон.

 

За разлика от предишни сезони, когато фермерите бяха натоварени още с влизането си със задачата да си изградят условия за живеене и да си отгледат храна, сега всичко им е поднесено на тепсия.

Условията като в петзвезден курорт не очакваха дори самите участници. Зрителите се питат къде е уловката и дали няма да гледаме красиви дами как три месеца се излежават на шезлонги около басейна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Установиха първата жертва на стихията в Царево, а известната майка и дъщеря й
Next: Почина Сандра Алексиева – водеща на различни кулинарни предавания

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.