Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Има 3 дни в годината, в които починалите навестяват своите роднини и близки! Ето кои са те
  • Новини

Има 3 дни в годината, в които починалите навестяват своите роднини и близки! Ето кои са те

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
qwbdfsfdhdfhfg.png

В кои дни починалите посещават своите роднини и защо го правят – въпрос, който често си задават хора, които искат да видят мъртвите или вече са ги виждали и не могат да разберат защо го правят.

Смята се, че има определени дни, когато мъртвите могат да дойдат при живите.

Някои вярват, че починалите роднини ни безпокоят по основателни причини. И това е точно така. Езотериците смятат, че човек, напуснал този живот, може да предупреди свой роднина за предстоящи неприятности, пише trud.bg. Някои хора искат да видят починал роднина, защото им липсва. Други, напротив, страхуват се, но когато починалият дойде при човек, те веднага започват да търси отговор на въпроса защо е дошъл и какво е искал да им каже.

Смята се, че има три дни в годината, в които мъртвият може да посети своите близки и да го направи по различни начини, разбра Магазина за Новини.

Най-често починалият може да бъде видян на рождения си ден или в деня на своята смърт. Може да се появи година или няколко години след трагичната дата. Важно е да се отбележи, че починалият не идва напразно. Ако пък не се появява – още по-добре, това значи, че не предстоят никакви пречки в живота на живите.

Има още един ден, когато мъртвият може да дойде при роднините си – това е четиридесетият ден след смъртта му, когато душата напуска земята. Този ден е специален, тъй като починалият вече няма да може да се яви на близките си в реален вид, а само насън.

Първият въпрос, който възниква сред хората, които биват посещавани от своите починали роднини, е защо го правят. Смята се, че когато човек умре, той вижда съдбата на своя близък роднина. Понякога починалият идва да помогне или да предупреди за нещастие, което може да бъде предотвратено. Най-важното за неговия роднина е да разбера защо е дошъл при него, тъй като починалият не може директно да каже за предстоящата беда.

Понякога самите хора могат да намерят отговора, като внимателно анализират поведението на починалия, който се е появил. Най-често идват насън – могат да ходят, да ядат, да пият, но някои подробности определено ще покажат какво иска да му каже мъртвия.

Много експерти смятат, че починалият понякога се появява, за да предупреди за скорошното заминаване на роднина в отвъдния свят. В тези случаи починалото лице дърпа ръцете му или го вика при себе си. Насън той може да го повика заедно да вървят по пътя, това ще означава, че иска да го прибере при себе си.

Не се притеснявайте, когато починал роднина ви се яви насън. Най-често това е просто желание да видите любим човек, което е въплътено в сън. Хубаво е, че можете да видите някой, който е отишъл в отвъдния свят, макар и само в съновиденията си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Търпението ми свърши, когато разбрах, че за сина ми родителите на жена му са по-важни от мен
Next: Нашенка изчезна преди 10 г. в Германия, най-сетне стана ясно какво се е случило с нея

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.