Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенка изчезна преди 10 г. в Германия, най-сетне стана ясно какво се е случило с нея
  • Новини

Нашенка изчезна преди 10 г. в Германия, най-сетне стана ясно какво се е случило с нея

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
sfdhsfhfghfgh.png

Българката Наргис Айдън Салим изчезва безследно в началото на месец март 2013 г. 29-годишната жена живее в квартала „Вилхелмсбург” в Хамбург, който е населяван от много турски имигранти.

 

В близкото обкръжение на Наргис са нейни далечни роднини и няколко познати. Пред тях тя не споделя, че й предстои да отсъства. Първоначално всички считат, че Наргис е отпътувала за България, за да посети семейството си, което тя често прави. Родителите й обаче нямат контакт с нея също от началото на март.

Наргис е обявена за издирване от немската полиция, която разпространява нейни снимки. В квартала й са разлепени плакати, но месеци наред няма следа от жената. През октомври случаят е поет от отдел „Убийства” в полицията в Хамбург.

Според разследващите има основания да се смята, че жената вече е мъртва. Повод за това им дава информация, която получават от разпитите на близки на Наргиз. Тя е имала връзка с 5 години по-възрастния от нея турчин Ченгиз, който е семеен и баща на две деца. Няколко месеца преди изчезването на жената двамата се разделят. Инициатор за това е Ченгиз, докато Наргиз настоява отношенията им да продължат.

 

Бившият любовник се превръща в основен заподозрян и е задържан от полицията, а в дома му е открит пистолет. Полицията организира мащабно търсене на тялото на изчезналата в природен резерват край Хамбург, в което участват 150 служители. То обаче не дава резултат и е прекратено. Без труп на Ченгиз на могат да бъдат повдигнати обвинения и той е освободен.

През следващите 10 години случаят остава неразкрит, докато чак в началото на тази година се случва пробив. В неделния ден на 15 януари рибар хвърля въдицата си във водите на канала Ернст-Аугуст в Хамбург.

Когато я издърпва, на нея има дамски чехъл с останки от кости по него. След това мъжът вади от водата и найлонов плик с още кости. Веднага се обажда на полицията, която отцепва района. Започва претърсване по дъното на канала, което продължава няколко дни. Водолази намират череп, кости и втора обувка.

В немската преса се появяват догадки, че в случая се касае за сериен убиец, който разчленява жертвите. Вестник „Билд” прави аналогия с убита и разчленена през 2017 година проститутка от Хамбург. Части от нейното тяло са открити в различни водоеми, а извършителят остава неразкрит.

Заключението на съдебните медици за откритите в канала край Хамбург човешки останки е, че те са на изчезналата преди 10 години Наргис Салим. Подозренията отново се насочват, към нейния бивш любовник Ченгиз.

От няколко месеца обаче той не е в Германия. Разследващите научават, че в началото на февруари мъжът планира да лети от Истанбул за Хамбург. На немското летище го чакат полицаи с белезници. В момента 43-годишният Ченгиз се намира в ареста, където вероятно ще дочака началото на процеса срещу него.

Друг случай с изчезнали българи в Германия нашумя през последните месеци. Той беше свързан с непълнолетните Силвана и Надежда. 15-годишните момичета изчезнаха от семейното им жилище в Мюнхен през нощта на 24 ноември миналата година, след като родителите им легнали да спят. Месец и половина по-късно близначки те се завърнаха благополучно в дома си, като не стана ясно къде са били.

 

Continue Reading

Previous: Има 3 дни в годината, в които починалите навестяват своите роднини и близки! Ето кои са те
Next: Един от пострадалите в кошмара по морето със сензационна версия за фаталната стихия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.