Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Време е България да разбере истината за САЩ 94: Стоичков и Балъков казаха всичко
  • Новини

Време е България да разбере истината за САЩ 94: Стоичков и Балъков казаха всичко

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
sfdgdfhergerhe.png

Мача на надеждата ще бъде излъчен на живо по БТВ Екшън в 17 часа.

„На 6 септември ще съм в София заради една голяма кауза, очаквам ви на стадион „Васил Левски“.

Тренирам, за да бъда във форма“, обяви Стоичков.

Той пристига в София за Мача на надеждата за Стилиян Петров.

Христо Стоичков направи огромно признание за Петър Хубчев и САЩ 94.

„Днес е денят, в който искам всички до един да съберем цялата си надежда за нашия брат Петър Хубчев!

Без него нямаше да има лудо американско лято, нямаше да сме четвърти в света.

Петьо, ти беше професорът в нашата защита!

Професорски се справи с Батистута, Клинсман и Фьолер!

Професорски ще пребориш!

Познавам те от толкова много години и знам какъв боец си!

Всяка минута с теб в националния отбор като съотборници и треньори беше чест за мен! С теб съм, Петьо!“, написа той във Фейсбук

Петата минута довечера е само и единствено за теб!

Легендата на футбола ни Красимир Балъков говори за големия мач в София днес.

В 17 часа на Националния стадион „Васил Левски“ един срещу друг ще излязат звезди на световния и родния футбол. Сред които ще бъдат Балъков, Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров и много други.

„Мачът на надеждата“ е благотворителен и се организира от бившия капитан на държавния ни тим Стилиян Петров.

Приходите от закупени билети ще бъдат предоставени в помощ на хора, които преминават през същото като него.

„Мачът е специален, защото е за много добра кауза и такива неща в България се правят по-малко, а като цяло те обединяват и дават самочувствие на българите.

Това е национална кауза, която по често трябва да я правим и да ставаме по-добри“, каза за бТВ Балъков.

 

„Искаме да покажем с този мач, че в България може да се случват хубави неща за добри каузи.

Искаме да стане хубаво шоу и хората, които дойдат да ни уважат и подкрепят, да бъдат доволни и да бъде един празник на футбола“, допълни Бала.

Той призна, че със Стилиян имат специална връзка, тъй като когато прекратявал своята кариера при „лъвовете“, Стенли поел част от неговите функции.

„Играхме доста време заедно.

Когато спрях, му оставих плеймейкърската функция в националния и той взе номер 10.

Бях изключително спокоен за бъдещето на националния отбор.

Така че с него имаме доста общи неща като хора и колеги на зеления терен“, добави Краси.

„Тази кауза, която той осъществява благодарение на неговата фондация.

И на нещото, през което премина и през такива трудности, за да достигне до днешния ден, аз подкрепям на всяка цена.

Призовавам хората, които още се колебаят дали да дойдат на стадиона, да не мислят.

Да дойдат на мача, за да гледат хубаво шоу със зведи и за да направят едно много добро“, каза още гениалният бивш играч.

Балъков разкри и как се е чувствал, когато Стилиян се е борел.

„В такива моменти човек трябва да бъде оставен на спокойствие.

Той премина през изключително тежък период. Имало е моменти, когато семейството му не е можело да го види.

Стилиян е голям борец и боец.

Искам да го поздравя за това, което е направил, след това и за помощта, която дава на всички“, заяви Балъков.

Тук той визира и Петър Хубчев.

„Искам да кажа, че всички негови колеги и цяла България стои зад него.

Петьо не трябва да се притеснява, трябва да е психически устойчив, да даде опора за тази битка.

Каквото му е нужно, говорили сме с Ицо, Стилиян и с колеги.

Ще му дадем спокойствие и увереност да се пребори“, заяви Краси.

„Разбрах за Петьо, когато Стилиян ми сподели тази лоша новина.

За мен беше голям шок, никой не знаеше, дори семейството му дълго време не е знаело.

Това е нормално, когато човек се сблъска с нещо такова, в началото иска никой да не знае.

Това и Стилиян го обясни, защото е минал през него.

Стискам палци на Петьо, тази битка ще мине така, както минаваха повече битки в националния отбор“, завърши Красимир Балъков.

 

Кои ще са играчите в мача на надеждата?

От отбора на чужденците ще играят Алан Хътън, Ашли Йънг, Гарет Бари, Гари Кейхил, Джеймс Колинс, Джо
Коул, Карл Икеме, Коло Туре, Луис Гарсия, Максуел, Неманя Видич, Ричард Дън, Робер Пирес, Рой Кийн,
Флоран Малуда, Хенрик Ларсон, Шей Гивън и Юри Джоркаеф, както и най-известните фрийстайлъри във
футбола – Били Уингроув и Джеръми Линч.

Българският тим включва Александър Тунчев, Валери Божинов, Велизар Димитров, Владимир Манчев,
Георги Пеев, Даниел Боримиров, Димитър Бербатов, Димитър Иванков, Здравко Здравков, Ивайло Петков,
Илиан Илиев, Илия Груев, Илиян Стоянов, Красимир Балъков, Мариян Христов, Мартин Петров, Милен
Петков, Михаил Александров, Наско Сираков, Радостин Кишишев, Росен Кирилов, Христо Йовов, Христо
Стоичков и Христо Янев.

Къде може да гледаме Мача на надеждата на живо?

По БТВ Екшън. Началото е в 17 часа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кубрат Пулев каза дали ще влиза в политиката и разтърси всички
Next: Положението е бедствено и в село Кости! Кметът сподели, че всичко е разрушено – нямат и улици

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.