Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето кога спираме да плащаме с левове в магазина, след което ще може само с само евро
  • Новини

Ето кога спираме да плащаме с левове в магазина, след което ще може само с само евро

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
sdhsfhewrewrew.png

С левове ще плащаме в магазините до края на януари 2025 г. Един месец след влизането ни в еврозоната ще може да плащаме с левове и евро, а след това в магазините ще приемат само евро.

Това е част от практичните въпроси, на които ще бъде дадена по-голяма гласност през следващите месеци. Европейската комисия в България обяви, че започва кампания „#ЗаЕврото накратко”, с която ще предоставя на гражданите практическа информация за процеса на присъединяване към еврозоната и отговори на най-често задаваните въпроси за еврото.

Понастоящем целта, която българското правителство и БНБ са поставили, е еврото да бъде прието “възможно най-скоро, но не по-късно от 1 януари 2025 г.” Макар да няма нормативно изискване, досега всички държави са влизали в еврозоната от началото на календарна година поради практически съображения като улесняване на осчетоводяването, данъчното облагане и т. н., пише „Труд“.

Преди да влезем в еврозоната ще бъде направена оценка за готовността ни да приемем еврото. Тя се прави чрез конвергентни доклади на ЕЦБ и Европейската комисия (ЕК). Следващият такъв доклад ще бъде през юни 2024 г. Ако той е положителен, България ще влезе в еврозоната от началото на 2025 г.

Замяната на лева c eвpo ще стане пo ceгaшния кypc 1,95583 лв. зa 1 eвpo. Превалутирането на заплати и цени ще стане чрез използване на всичките пет знака на валутния курс след десетичната запетая и сумата ще се закръглява до втория знак.

 

Ще бъде използвано математическото правило за закръгляване – когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен, а ако третият знак след запетаята е равен или по-голям от пет, вторият знак се увеличава с едно.

Парите във всички банкови сметки автоматично ще бъдат превалутирани в евро от деня на влизането ни в еврозоната. Така хората ще могат за теглят от банкомати и от офиси на банки само евро.

Един месец след като Съветът на ЕС вземе решение за приемане на еврото в България, ще влезе в сила изискване за задължително обозначаване на цените едновременно в левове и евро. Това задължение ще продължи да бъде в сила 12 месеца от датата на приемане на еврото.

От датата на въвеждане на еврото Българската народна банка ще обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето, банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс 1,95583 лв. зa 1 eвpo.

През първите шест месеца от датата на въвеждане на еврото в България банките и “Български пощи” ЕАД ще обменят безплатно на каса банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс.

През следващите шест месеца банките ще продължат да обменят банкноти и монети от левове в евро, но ще имат право да налагат такса за тази услуга. След изтичането на първите 12 месеца от въвеждане на еврото банките и “Български пощи” ЕАД могат да преустановят услугата за обмяна на банкноти и монети от левове в евро в брой.

Continue Reading

Previous: Абсурд на Арапя! Купонджии отказаха евакуация, искали да си допият
Next: Откриха тялото на съдия Москова до пристанището в Царево

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.