Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест: Почина един от най-уважаваните и известни лекари у нас, спасил хиляди животи
  • Новини

Скръбна вест: Почина един от най-уважаваните и известни лекари у нас, спасил хиляди животи

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
sdhdherherwqewe.png

На 70 години вчера е починал уважаваният пловдивски лекар д-р Георги Петров Дееничин.

Тъжната вест съобщи в социалните мрежи неговата съпруга д-р Ирина Дееничинa.

Д-р Георги Дееничин един от водещите коремни хирурзи в Пловдив и преподавател в Медицинския университет.

В своята дългогодишна кариера е спасил много пациенти, предава 24 часа.

През последните години се бореше с тежко заболяване и претърпя няколко операции. Погребението му ще се състои на 7 септември от 12 часа в Траурен парк „Север“- „Рогошко шосе“.

Още една скръбна вест от днес:

Почина журналистът от Шумен Красимир Крумов, съобщи във фейсбук журналистът и бивш областен управител на Шумен Венцислав Венков.

Според източници следобед му прилошало, отишъл в спешна помощ и там починал в 19 ч.

„Беше от типа крив, но прав. Трудно е за вярване, че вече го няма. Свързват ни дълги години противоречиви отношения, но се надявам, че останахме приятели до края. Бог да прости! Съболезнования на Агата, Дорота и на родителите му“, пише Венков в своя пост.

„Краси Крумов – големият журналист ! Цветен човек ! Съболезнования“, допълват в коментари познати на журналиста.

„Краси бе стойностен човек, който определено ще ни липсва. Много неща съм научил от него и го ценя като личност и професионалист, който винаги е имал позиция и я е отстоявал. Светъл да е пътят му! Моите съболезновения!“

Само 9 часа по-рано самият Крумов публикува пост, в който обяви, че смята да се кандидатира за независим общински съветник на 29 октомври.

Последно той работи в Офнюз, преди това в „Телеграф“ и „Монитор“.

Радио Шумен пусна некролог: „На 57-годишна възраст днес почина журналистът Красимир Крумов от Шумен. За внезапната загуба съобщиха от покрусеното му семейство.

Красимир Крумов беше известен шуменски журналист, изключителен професионалист, добър разказвач и майстор на словото. Работеше с хъс, пишеше от душа и сърце и влагаше най-доброто от себе си в работата си. Той винаги търсеше, питаше, ровеше във всяка история.

Добър приятел, цветен човек, търсещ дух и колоритна личност.

Почивай в мир, Краси!

Съболезнования на дъщеря му, съпругата му и родителите му!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стойко Сакалиев през сълзи: Стилиян Петров е причината дъщеря ми Люби да пребори рака
Next: Десетки българи попаднаха в клопка заради наводненията в Гърция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.