Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какви пари се взимат при българския шеф, за който се работи само по 6.5 часа на ден
  • Новини

Ето какви пари се взимат при българския шеф, за който се работи само по 6.5 часа на ден

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
gfhfgdhfjtjt.png

Много се говори за Димитър Димитров – предприемач и компютърен специалист. Той е известен с даренията, които прави много често, както и визията му за това какво трябва да се промени в държавата. Например, че корупцията трябва да се счита за държавна измяна и е необходимо да има затвори за още 70 хиляди души.

При една от инициативите си той дари 50 тона картофи

Бяха раздадени на бедни, възрастни, болни, на домове за социални услуги – в област Кюстендил. В село Еремия е разработил ферма с 10 служители, където се гледат животни, зеленчуци и плодове. Сам изгражда 3 километра път до две махали там и го поддържа през зимата. Изградил е водопровод, купил е контейнери за смет и организира извозването на боклука. Построил е мрежа от пожарни хидранти навсякъде, с кран и шланг за всеки дом.

От 18 години той се занимава с уеб хостинг бизнес като няма маркетинг специалисти и не харчи нищо за реклама

За стопанството си не взима никакви субсидии и подпомагане от ЕС или държавата. Използва собствени средства за него и всички останали инициативи. Казва, че дори субсидирането и подпомагането могат да са вредни, защото една правилно изградена и управлявана фирма няма нужда от тези пари.

Има готовност да реагира на всякаква криза, закупил е оборудване за къмпинг, средства за защита, лекарства и храна – за служителите си и техните близки.

Освен това неговите служители работят само по 6.5 часа на ден или 32.5 часа на седмица. Заплатите са големи, има много придобивки. За да илюстрираме какво точно получава един служител, ще разгледаме една от последните обяви за работа в неговата фирма ICDSoft.

Става въпрос за позиция на офис асистент за централния офис на компанията

Той трябва да се занимава с приемане и препращане на обаждания по телефона, приемане на доставки, посрещане на посетители. Ще има някаква работа с обработването и систематизирането на документи и информация и други организационни задачи.
Изискванията са за грамотност в работата с компютри и отлично ниво на интернет култура, владеене на английски език на ниво C1, умения за работа с офис техника и документи

Предлага се месечна заплата от 2500 лева, като тя ще се коригира според уменията и възможностите за развитие на човека. Осигурява се храна в офиса, карта за спорт и други подобни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е домът, в който Васил Божков ще стои! Отправи специален поздрав
Next: Ще се изненадате колко много гориво харчат колите на депутатите всяка година и колко струва

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.