Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сега ще ви кажа защо не играх в Мача на Надеждата на Стилиян Петров, обяви Наско Сираков
  • Новини

Сега ще ви кажа защо не играх в Мача на Надеждата на Стилиян Петров, обяви Наско Сираков

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
sdfgfdhhrthtr.jpg

Една легенда отказа да играе в „Мача на Надеждата“, организиран от Стилиян Петров.

Стан не каза кой точно визира.

Появиха се множество предположения.

„Да, има един, който отказа, но няма да споменавам името. Каузата е позитивна. За мен това не е проблем. Всеки си има свое виждане“, каза Стилиян.

Завъртяха се множество предположения.

На трибуните дойде да гледа Наско Сираков, което закономерно предизвика въпросът на репортер от БТВ:

Дали не е той въпросната легенда, която е отказала на Стилиян.

Сираков се изказа ласкаво за Стилиян, но и поясни защо

Той обаче бе категоричен, че не участва, защото му е минало времето.

Все пак не е ясно дали Стилиян визираше Сираков или друга легенда.

„Мачът на надеждата“ вече е в историята, но много хора дълго ще говорят за него.

Не само множеството звезди, които откликнаха на поканата на Стилиан Петров, но и хиляди зрители по трибуните ще помнят тези минути.

Благодаря на всички, че помогнахте на мен, семейството ми и сега на хората, които се борят с тази коварна болест. Преди 11 години не знаех дали ще мога да застана отново пред вас, но сега имах отново удоволствието да облека националната фланелка.

 

Разчувствахте ме, ние сме обединен народ и аз се гордея да бъда българин. Те ще бъдат разпределени както между болници в страната, така и за подпомагането на хора, които се борят с коварното заболяване., каза Стенли в емоционална реч и сълзи в очите след благотворителния мач.

Зрителите имаха възможността да се насладят на играта на много величия от футболното минало като Христо Стоичков, Наско Сираков, Димитър Бербатов, Мартин Петров, Мариян Христов и още много други.

Мачът завърши 3:3.

 

Въпреки огромните усилия по организацията на това благотворително събитие и каузата, за която събира средства, горчив вкус остави гледката на празните места по трибуните.

Голяма кауза от голям човек, всички на терена и трибуните с огромни сърца. Но, остава една горчилка?

Защо бе, защо не беше пълен този рушащ се стадион?

Защо клубовете не доведоха отборите си и детските школи, Защо не учим на децата и бъдещето на тази държава на каузи и спортменство.

Но, нека все пак вярваме, че Съединението прави силата. Всяко начало е трудно!

 

Как може да не се напълни стадиона при тази уникална кауза и събрани толкова футболни звезди на едно място. Съжалявам,че не съм в България и не можах да отида! Браво на всички присъстващи!

Тук бяха и Иван и Андрей, които са съвместили участията си като водещи на Фермата по БТВ.

 

Борбата с тази толкова коварна болест изисква огромен ресурс, много хора са засегнати от нея, може би не пряко, но имат поне един близък или познат, който се бори за живота си. Затова и трябваше да се отдаде нужното уважение към тази инициатива, защото няма човек, застрахован от приело вече мащабите на пандемия заболяване.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Познахте ли го! Залива ни от смях години наред
Next: Слагат нещо за милиони по магистралите ни, целта е

Последни публикации

  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
  • Той замръзна до прозореца – пръстите му стискаха пердето. Не изглеждаше ядосан, по-скоро объркан.
  • Утре вече няма да ви има… — прошепна момиченцето, застанало до болничното легло, вперило поглед в стареца милиардер, а той онемя…
  • Алексей спря на входа на гробището, сякаш невидима стена го спираше. Колко пъти си бе обещавал да се върне в този малък, забравен от света град, колко пъти планираше пътуването, но винаги излизаха „по-важни“ неща. Спешни срещи, инвестиции, пътувания в чужбин
  • Пищната бална зала на хотел „Гранд Палас“ в София блестеше в злато и кристал. Стотици свещи хвърляха мека светлина върху елегантно облечените гости, чиито гласове се сливаха в приятен ромон. Въздухът беше наситен с аромата на бели рози и изискана френска кухня. Всичко беше подготвено за най-важния ден в живота на Наталия и Алексей – денят на тяхната сватба.
  • Не мога да опиша вълнението, което изпитвах, докато карах към болницата. Сърцето ми биеше в ритъма на клаксоните, а всяка улична светлина блещукаше като обещание. Днес щях да прибера Таня и нашите новородени близначки у дома
  • Гласът на Елена трепереше, но думите ѝ прозвучаха твърдо и смразяващо. Тя стоеше на прага на леля си Валя, обляна в студена пот. „Лельо Валя, дойдох за таблета и обувките. И да ви кажа, че сватбата се отменя…“
  • Музиката зазвуча – нежна, тържествена, изпълнена с обещания за вечна любов. Силвия, облечена в рокля от бяла дантела, която се спускаше като водопад от коприна и тюл, пое дълбоко въздух. Сърцето ѝ биеше в ритъма на струните
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.