Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изписаха от болницата жената, простреляна с Алексей Петров, заминала е в чужбина?
  • Новини

Изписаха от болницата жената, простреляна с Алексей Петров, заминала е в чужбина?

Иван Димитров Пешев септември 9, 2023
sfdgdfgdgfdgdf.png

С два различни куршума са повалени бившата барета и спътничката му
Изписаха от болницата Михайлова, която отнесе изстрел в гърдите

Простреляната с Алексей Петров на 16 август на Витоша Мирослава Михайлова, изчезна! В момента никой не може или не иска да каже къде е жената, станала свидетел и ранена при убийството на бившата барета. Единственото, което се знае със сигурност, е, че Михайлова е изписана от „Пирогов“. Кога точно, не се казва. Това потвърди официално пиарът на спешната болница Мария Пойразова пред „България Днес“.

Почти веднага след като е била изписана от „Пирогов“, жената си е стегнала куфарите и е заминала в чужбина, твърдят източници на „България Днес“. Според една от версиите простреляната е отишла на възстановителна почивка, според друга Мирослава няма никога повече да се върне у нас.

От МВР и прокуратурата към този момент отказват да коментират местоположението на Мирослава и това дали имат данни, че е заминала за чужбина.

Запознати с показното убийство на Алексей Петров казват, че за момента нямат официални данни Мирослава да е напускала страната, но това не е изключено. Жената няма наложени й ограничения за излизане извън територията на България и не е длъжна да уведомява когото и да е било.

„Мирослава вече беше разпитана, докато беше в „Пирогов“. Има възможност да се наложи да бъде разпитана отново, но ако е напуснала страната, не говорим да е отишла на почива, а да е заминала за неопределен период от време, то тогава нещата могат да станат малко по-сложни. Тя е единственият пряк и надежден свидетел, който е видял убиеца на Алексей Петров. Другите хора, които са били по това време около „Бай Кръстьо“ и хижа „Алеко“ или в околностите, са чули единствено изстрели. Ако някой може да ни помогне и да добием повече яснота около поръчковия килър, то това е именно Мирослава.“ Това изясни източникът на „България Днес“, който поиска името му да не се замесва.

Към момента е единствено ясно, че професионалният наемен убиец, който порази Трактора с два куршума – един в тялото и един в окото, е бил с камуфлажни дрехи, с колело и стрелял с калибър за „Калашников“, който е бил хидрошоков. Има и версия, че килърът се е оттеглил пеша. Говори се и за двама убийци. За самото оръжие се предполага, че е било по-скоро самозарядна карабина „Симонов“, защото е много по-точно от „Калашников“.

Убиецът се е криел в планината и чакал Петров да се появи. Вероятно преди това го е проучвал с месеци, тъй като посещенията на бившата барета на Витоша били чести. Ходел с Михайлова, която е негова треньорка по тенис, занимавала се и с раздвижването му. То се налага заради травма от 1999 г., когато Петров бе прострелян в крака. Твърди се, че е станало случайно.
Реклама

По време не ежеседмичната им разходка изведнъж върху Алексей Петров и Мирослава се изсипва дъжд от куршуми. Единият попада в тялото на бившата барета, а другият, който се смята за контролен, в едното му око. Един от куршумите рикошира и поразил Мирослава Михайлова в ръката и продължава към гръдния кош, откъдето лекарите го изваждат в „Пирогов“.

Тук идва и допускането на разследващите, че стрелците са двама. Алексей Петров е застрелян с хидрошокови патрони (виж карето), а Мирослава Михайлова е гръмната с обикновен куршум. Това означава, че или стрелците са двама, или килърът е имал и ползвал два вида патрони и може би две оръжия.

След показното убийство криминалисти, ченгета и прокурори отцепиха района на убийството с над 7 км в радиус. Към момента няма данни да има развитие по случая, а криминалисти и експерти смятат, че най-възможният сценарий е да е нает професионален килър от бивша съветска република, който да е пристигнал, да е проучил навиците на Трактора или те са му били казани, да е извършил поръчката и да си е заминал още същия ден. В момента местоположението на Мирослава Михайлова не е известно може би заради нейната безопасност.

Хидрошокови патрони

„Хидрошоковите куршуми са кухи в предната си част. Те са направени за поразяването на меките тъкани. Куршумът влиза в тялото и не излиза. Пръсва се и разпределя цялата си енергия. Шоково-травматичният ефект е много голям. Тези муниции са по-скъпи от обикновените, продават се и не са толкова трудни да се намерят.“ Това пояснява кримиекспертът Иван Савов пред „България Днес“ относно хипотезата, че Алексей Петров е убит с хидрошокови куршуми.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България скърби за съдия Москова и д-р Йорданова, двете ще бъдат заедно и във вечността
Next: Кошмар за стотици българи, заклещени на летището в Белград

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.