Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На двойка, която не можеше да има деца с години, им се раждат 5 бебета наведнъж: Бог се оказа щедър
  • Новини

На двойка, която не можеше да има деца с години, им се раждат 5 бебета наведнъж: Бог се оказа щедър

Иван Димитров Пешев септември 9, 2023
bfdghfghfdghfgh.png

Те чакат години, за да бъдат наречени „мама“ и „татко“, но тази двойка не подозира, че ще дойде в хор от пет гласа. Сега семейство Фрийлс живее като щастливо седемчленно семейство.

Греъм и Стефани Фрийлс били щастливо женени и нетърпеливи да създадат собствено семейство. И все пак, след 5 години проблеми с плодовитостта, те знаели, че трябва да обмислят възможностите си неконвенционалното зачеване.

Пет години след като двойката започва да прави опити за бебе, те избират вътрематочна инсеминация, за да се опитат да забременеят. Те не знаели колко добре ще работи методът за зачеване и какво им предстои.

Сега семейство Фрийлс живеят щастливо с децата си и са благодарни, че въпреки че нещата не се развили по план, те имат своите деца и тяхното малко семейство е пълно.

Колко деца имат Греъм и Стефани?

Стефани била във възторг, след като в края на декември миналата година разбрала, че е бременна. Тя най-накрая щяла да създаде голямото семейство, за което е мечтала повече от 5 години. Тя обаче никога не е предполагала какво ще се случи след това.

Няколко седмици след като научила, че е бременна, Стефани и съпругът й Греъм открили, че не е едно бебе, а цели пет. Това променило всички планове на двойката за бъдещето.

Тогава те живеели при родителите на Стефани и в началото на декември им казали, че се местят през новата година и са сключили договор за наем на апартамент. Когато обаче разбрали за бебетата, Стефани се обадила на хазяина си и казала:

„Мисля, че ще имаме много деца и не мисля, че този апартамент вече ще ни върши работа.“

През март тази година семейство Фрийлс се преместили временно във Финикс, за да могат Стефани и петзнаците да бъдат обгрижвани от най-добрите лекари, с които разполагат по това време. Когато бебетата се родили, Греъм сподели историята на раждането им във Facebook.

Греъм разкри, че бебетата са пристигнали на 3 юни, след като са отишли в болницата, тъй като Стефани е изпитвала болки в гърба в 27-ма седмица и два дни от бременността. Когато пристигнали, те открили, че ще трябва да се направи спешно цезарово сечение, за да роди бебетата си здрави.

Час след началото на операцията, на 4 юни, и петте бебета се появили на бял свят. Те били относително здрави, но трябвало да бъдат в кувьоз няколко седмици и да получат специализирана медицинска помощ, преди да могат да се приберат у дома. За раждането им Стефани сподели:

„Бог целенасочено ни е поверил тези пет скъпоценни бебета.“

Бебетата бяха в болницата няколко седмици, преди на Стефани и Греъм да им бъде позволено да ги вземат у дома, но през това време те получиха много молитви и добри пожелания от приятели и семейство.

Какво се случи, когато бебетата се прибраха?

11 седмици след раждането на петзнаците, Стефани и Греъм най-накрая получиха разрешение да вземат своите четири дъщери и сина си у дома. Семейство Фрийл кръстиха своите деца Аделин, Елиана, Линеа, Фишър и Харпър.

Фишър, единственият син на двойката, бил последното дете, на което било позволено да се прибере у дома и да завърши семейството. Семейство Фрийлс изразиха благодарност към Бог и към онези, които се молеха за техните бебета през трудните първи дни от живота им.

Близнаците са разнояйчни, което означава, че семейство Фрийл могат бързо да различат децата си, тъй като те отново живеят с родителите на Стефани, които са допълнителен набор от ръце, когато Стефани и Греъм имат нужда от това.

Семейство Фрийлс също изразиха огромната си благодарност към медицинските сестри и лекарите, които им помогнали, когато се родили бебетата им и в дните преди раждането им. Греъм сподели:

„Те наистина са невероятни хора и полагат толкова много усилия, за да се грижат не само за нашите бебета, но и за всяко едно бебе, с което работят. Те правят невероятни неща.“

В публикацията си във Facebook след раждането на петзнаците, Греъм благодари на всички, които са били до тях и каза, че чувства, че Бог им е дал децата с причина и те ще направят всичко възможно за тях, разсъждавайки: „Бог се оказа щедър. “

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Поклон! Мъж намери пълно портмоне с пари, 2 дена издирва собственика, за да му го върне
Next: Нургул Салимова разкри истината защо не участва в българския отбор на световното по шах за жени в Полша

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.