Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Красива социоложка разкри кой ще бъде похарчен след изборите
  • Новини

Красива социоложка разкри кой ще бъде похарчен след изборите

Иван Димитров Пешев септември 9, 2023
dasdsfsdfsdfsd.png

Васил Божков създаде партия „Българско лято“ в Дубай. През неговата призма може да се осъществи това нещо. Според мен е твърде амбициозно. Това коментира пред Nova News Евелина Славкова, социолог, относно това дали е възможно бизнесменът да създаде значим политически проект.

„Смятам, че с такъв имидж е много трудно да правиш какъвто и да било политически проект“, изтъкна тя.

„Много е деликатна ситуацията с Божков. Ние като наблюдателни очаквахме, че на тази пресконференция ще бъде извадена някаква конкретна информация. Извън клиширани фрази. Това не се случи. Това е изгърмяване на някакъв патрон.

Той не е част от политическия живот, това е обвиняем човек. Да, със сигурност с финансови възможности, с определено влияние. Със сигурност има хора, които му симпатизират“, обясни тя.

„Не смятам, че ще се роди нещо много сериозно в политически план“, прогнозира социологът.

Според нея, Алексей Петров е спомогнал за срещата между Кирил Петков, Асен Василев и Бойко Борисов. „Очевидно е имал някакво влияние сред ПП. С какво ги е подкрепял – ние не разполагаме с такава информация. Логистик ли е бил – в крайна сметка разполагаме с някакво правителство“, коментира тя.

„Инициаторите на референдума за 3 март не са пряко обвързани с президента. Не че това не е през негова благословия. Не смятам, че това е някаква основа за политически проект“, каза Славкова.

Според нея, по-скоро трябва да се обърне внимание на думите на президента на Шипка за „народно движение“.

„Ако има предсрочни парламентарни избори тогава президентът би трябвало да консумира това, което е натрупал като капитал“, посочи тя.

„В социологията сме наясно, че симпатизантите, които успяха да вкарат Стефан Янев, са хора, които симпатизират на президента“, обясни тя.

„Има два варианта. Ако има предсрочни избори и реши да напусне президентската институция, то в зависимост от това кога се случва това, потенциалът е немалък“, коментира социологът.

По думите ѝ, напрежението между президентството и правителството не е стихвало още от първия мандат на Радев.

„Ако осъмнем с една синя карта, то тогава разговорът ще бъде много по-различен“, каза тя относно определен изход от местните избори, при който ГЕРБ печелят повечето областни центрове.

Тя прогнозира, че в този случай ще има преконфигуриране в правителството, може би смяна на министри.

„Може някой да бъде похарчен. По-скоро ПП“, каза Славкова.

„До раздяла ще се стигне след местните избори. Това в никакъв случай не бива да се изключва. Между ПП и ДБ“, прогнозира тя и изтъкна, че тези партии нямат местни структури и трудно ще спечелят местните избори.

Социологът не смята, че ще се стигне до предсрочни парламентарни избори.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бунгала и каравани на територията на Арапя осъмнаха с бележки, че постройките са опаснии следва да бъдат премахнати
Next: Преди обед тръгна с фалстарт! Зрители разочаровани, реват за Кадиев: Сашо, върни се!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.