Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Премиерът Николай Денков с горещ коментар за бюджета, президента и пенсиите
  • Новини

Премиерът Николай Денков с горещ коментар за бюджета, президента и пенсиите

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
dwqgsdgsdgsdg.png

Имаме много големи проблеми с превенцията, искам да работим по нея. След бедствието по Южното Черноморие държавата е реагирала бързо и по най-добрия възможен начин. Това каза в ефира на Нова телевизия министър-председателят Николай Денков по повод наводнениято по Южното Черноморие.

Денков коментира и това ще има ли увеличение на пенсиите от 2024 г. Той посочи, че политическият консенсус е около т. нар. швейцарско правило и увеличението ще е обвързано с икономическите показатели у нас.

Тече дискусия за вдигането на минималната работна заплата. Тя ще бъде обвързана и с парите за втора година майчинство. „Ще внесем бюджет, който максимално да балансира дисбалансите”, каза още министър-председателят. Денков заяви, че не вижда основание намалената ставка на ДДС за ресторантьорите да остане в сила. По думите му броят на туристите у нас е голям и няма предпоставка 9-те процента данък да продължат да действат.

Коментира дойде и за кадър, запечатал как той и президентът Румен Радев си говорят на трибуната на „Мача на надеждата”. Денков призна, че разговорът е бил за „проблемите, които трябва да решаваме заедно“.

„Когато се говори за престрелки, искам да кажа, че това не е коректно. Много дълго време имаше залпове само от едната страна към другата. Надявам се този период да е приключил и да си говорим, защото имаме какво да правим заедно”, каза още премиерът.

Според него искане на импийчмънт на Румен Радев би отнело излишно много обществена енергия, но подчерта, че държавният глава неколкократно е излизал извън правомощията си, дадени му по Конституция.

„Той е дал основания за това, но все пак смятам, че по-скоро би пречело такова решение в момента“, допълни Денков.

Министър-председателят обясни и кога управляващото мнозинство може да нарече себе си „коалиция”. Това би станало, след като помежду им бъде изградено доверие, че могат да работят ефективно заедно. „До края на годината това може да стане. Приемем ли законите, които са в НС, ако успеем да променим Конституцията по начина, по който е замислена, бих могъл да кажа, че има доверие. Формалният начин е да има подписан документ”, посочи той. По думите му „ДПС трябва да играе роля по отношение на приемането на конституционните промени”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: По-нелепо нещо на булевард във Велико Търново не сте виждали
Next: Адвокатът на Божков: Клиентът ми не е защитен свидетел, но

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.