Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След голямата новина за бебето: Камелия пусна нови снимки с бебчето у дома
  • Новини

След голямата новина за бебето: Камелия пусна нови снимки с бебчето у дома

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
sdfhdherherher.png

С хода на времето, дали съзнателно или инстинктивно, всеки човек изгражда някаква лично своя традиция, към която неизменно започва да се придържа. По всичко личи, че напоследък тази на Камелия повелява на всеки отбелязан в календара празник да надига леко завесата, спуснала се над личния ѝ живот, позволявайки на дълго пазените зад нея тайни да напуснат сенките, в който се укриват, и да пристъпят на светло, под ярките светлини на прожекторите, предизвиквайки всеобща изненада…

 

Така например преди няколко месеца вечното огън момиче на родната попфолк сцена озадачи своите над двеста и тридесет хиляди последователи в Instagram с две смайващи признания: Първото, което направи на Цветница, по случай имения ден на своя любим, гласеше, че преди седем години е узаконила връзката си с него. Тя разкри, че двамата са обвързали животите си в рамките на скромна церемония, състояла се в тесен кръг. Второто, дошло няколко дни по-късно, навръх Великден, извести, че семейството им се е разраснало с още един член. Блондинката сподели радостта, която изпитва, че след три бременности, завършили с аборт, най-после е станала майка.

Публикацията ѝ в платформата бе придружена със снимка, показваща как тя се е надвесила над креватчето на своето отдавна мечтано бебе, бдейки зорко над съня му с поглед, преливащ от любов. Тогава обаче изпълнителката на „Луда по тебе“ запази в тайна не само пола на новороденото, но също така и името, което са избрали да му дадат с неговия баща. Вчера обаче, през Деня на Съединението на България, тя прецени, че най-после е настъпил моментът, в който официално да представи отрочето си на потребителите във виртуалното пространство, задоволявайки тяхното любопитство.

В нова публикация бившата съдийка в предаването „Гласът на България“ най-после показа лицето на своето дете, като междувременно разкри, че то е момче. Нещо повече, в посланието, съпътстващо кадъра, на който Камелия и синът ѝ гледат право към заснемащия образите им обектив, тя издава, че с Цветин са кръстили наследника си с древното българско име Баян.

Някои родни медии пишат, че според близки на някогашната звезда от „Пайнер“ тя е почерпила вдъхновение за него на от сериала „Войната на буквите“, в който главният герой, синът на цар Симеон I, се казва по същия начин. Освен това названието се използва и за музикален инструмент, представляващ акордеон с рядка способност да имитира различни тембри, който може да звучи като флейта, кларинет, фагот и дори като орган.

 

Към днешна дата постът ѝ е харесан от почти двадесет хиляди души, а в секцията за коментарите под него се редят стотици благопожелания. Сред първите, които се включиха в тях, за да изкажат своето очарование от изображението, бяха колегите на Камелия.

„Уникален е„, написа Галена.

„Голяма красота! Да ви е жив и здрав, Баян, прекрасен е!“, допълни Глория.

„Божествен„, категорично отсече Азис.

„Леле колко сте хубави, прекрасни! Да сте здрави и многоооо щастливи, Ками!„, ориса ѝ Емилия.

Към тях се присъедини и телевизионната водеща Зейнеб, чиито думи звучат така: „Вълшебно бебе! Благословен да е със здраве и вие, за да му се наслаждавате!„, както и Поли Генова, която написа следното: „Душичка! Бъдете здрави„.

Камелия обаче все още не е коментирала появата на своя син, оставяйки феновете ѝ да се питат дали самата тя му е дала живот, или това е сторила сурогатна майка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истинско чудо се случи в запустяло наше село, местните не могат да повярват
Next: Хампарцумян обяви каква тесла ни готвят големите банки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.