Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пастирът, подал фалшивия сигнал за изчезнали в Стара планина, с нечувано оправдание
  • Новини

Пастирът, подал фалшивия сигнал за изчезнали в Стара планина, с нечувано оправдание

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
fdsggdfhfgdhfghgf.png

Наско Сергеев Благоев от Златоград остава за постоянно в ареста. Това реши Районен съд Карлово. Днес 25-годишният пастир се изправи пред магистратите, но не даде логично обяснение защо подаде фалшивия сигнал на тел. 112, че в Стара Планина има загубени двама туристи. Той се представил с друго име и казал, че е с жена си, която е със счупен крак.

В продължение на три денонощия спасители от Карлово, Сопот, Троян и Пловдив обикаляха Балкана над Карлово, но следа от такива туристи не беше открита.

Полицията направи разследване, което доказа, че сигналът е фалшив и не съществуват такива хора. След 72-часов арест днес прокуратурата поиска постоянно Наско да остане зад решетките. Прокурор Свилен Братоев обясни, че обвиняемият е осъждан два пъти до сега.

Единият път за кражба, вторият път за запалване на постройка и селскостопанска техника в Сушица, където понастоящем Наско Благоев живее. Последната присъда е условна. Прокурорът подчерта, че в продължение на три денонощия 30 спасители са издирвали хора по фалшивия сигнал.

За да не извърши ново престъпление и да не се укрие, държавното обвинение поиска постоянен арест.
Наско Благоев има тежка съдба. От малко дете той е бил изоставен от майка си и е израснал по домове. Бащата е неизвестен. Преди пет години бил изгонен от фермер от карловското село Соколица, където работел като пастир.

Животновъдът Марин Ангелов от карловския квартал Сушица имал добро сърце. Прибрал го при себе си и го приел като член на семейството, като син. Той не ми е пастир, по-скоро понякога ни помага на мен и брат ми. Аз му имам пълно доверие, оставял съм го сам с жена ми и децата ми.

Готов съм да платя паричната му гаранция, ако съдът присъди такава, каза пред съда Ангелов. Адвокат Стефан Шипкалиев, който защитава обвиняемия каза, че младият мъж има психически проблеми.

Това потвърди и фермерът Ангелов, който каза, че е забелязвал смяна в настроенията на Наско-той плачел, после се смеел, после изпадал в депресия. Пиел хапчета, лежал е в психиатрия.

Именно заради това адв. Шипкалиев поиска да бъде назначена комплексна психологично-психическа експертиза и ако се наложи, Сергеев да бъде лекуван в психиатрия.

Когато подал фалшивия сигнал, Наско бил сам в планината при животните на Ангелов. Самият той е брат му слезли в града за три дни. Обяснението, което Благоев е дал на разследващите е, че когато подал сигнала му било тежко и тъжно. Искал да говори с някого. Телефонът му бил дал от фермера със заръката ако няма връзка с него и се случи нещо, да се обади на 112.

Но мъжът е подчертал, че това Наско трябва да прави само ако претърпи инцидент или му е лошо. В съда 25-годишният мъж беше докаран с белезници. Той се разплака. Адвокатът му обяви, че ще обжалва мярката му за неотклонение пред Окръжен съд Пловдив.

Този човек не е добре, за това поисках мярка парична гаранция, а не домашен арест например, защото ако стои затворен, ще се чувства още по-зле. Той трябва да се лекува, обяви още защитата.

Кристина ИВАНОВА, БЛИЦ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този мъж има болест на Алцхаймер. Но това, което направил синът му, е достойно за възхищение
Next: Шеф Таралежков със сърцераздирателен жест. Дари косата си в името на невероятна кауза

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.