Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Имен ден: Прекрасни имена черпят заради светица
  • Новини

Имен ден: Прекрасни имена черпят заради светица

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
svasvasgergfdgdfg.png

На 11 септември почитаме паметта на една светица, чиито труден и изпълнен с превратности житейски път е пример за смирение, покаяние и силна вяра.

През 5 век в Александрия живяла млада и красива жена на име Теодора.

Тя била щастливо омъжена, но случило се така, че изневерила на своя съпруг.

На следващия ден след изневярата младата Теодора била толкова гузна и се срамувала от своята постъпка, че отишла при игуменката на близкия манастир, за да потърси съвет.

След разговора с игуменията, Света Теодора решила, че ще стане монах в мъжкия манастир, който се намирал на около 18 км от дома на младата жена.

Речено – сторено.

Рано сутринта съпругът на Света Теодора тръгнал за работа, а тя остригала своята буйна коса и облечена като мъж се запътила към мъжкия манастир.

Похлопала на входната врата. Вече било вечерта.

Вратарят обадил на игумена, че млад мъж желае да постъпи в манастира.

Игуменът отказал да приеме Света Теодора още същата нощ. Поръчал младият мъж да спи вън от портите на Светата обител.

През нощта разни демони обикаляли около младата жена, но Света Теодора не се изплашила.

На следващата сутрин тя била приета сред манастирското братство с името Теодор.

Монасите се чудели на усърдието на младия монах, с което се моли, прави поклони и спазва всички манастирски правила.

Минали 8 години. Игуменът на манастира изпратил Света Теодора до града, за да купи жито за Светата обител.

Поръчал на монаха ако закъснее, да спи в близкия до града манастир.

Точно така се случило, но Света Теодора не подозирала, че в другия манастир ще й се случи много неприятна случка.

Племенничката на игумена била в манастира и като видяла младия монах Теодор, влюбила се в него и го пожелала.

Започнала да ухажва монаха, а Света Теодора нямало как да разкрие, че не е мъж.

Въпреки това, успяла да отблъсне похотливата натрапница.

Минали 9 месеца и племенницата на игумена се появила в манастира, където Света Теодора живеела и заявила, че бебето, което е донесла, е от монаха Теодор.

Игуменът не повярвал на обясненията и изпъдил Света Теодора с бебето извън манастира.

Тя се настанила в една колиба недалеко.

Не можела да се крие в близката гора или в пустинята, защото там живеели зверове.

До колибата живеели пастири и давали мляко за бебето, за даживее.

Монасите постоянно се подигравали на монаха за греха, който не е сторил.

Минали 7 години. Игуменът получил внушение Свише, че Света Теодора не е баща на бебето и той върнал обратно монаха в манастира. Настанили детето и мнимия монах в една килия.

Минали години. Настанала страшна суша.

Всички реки и езера наоколо пресъхнали. Игуменът изпратил Света Теодора до един кладенец, за който се говорело, че не пресъхва. По пътя до кладенеца Света Теодора постоянно се молела на Всевишния в кладенеца да има вода.

Когато пристигнала, той бил пълен с чиста вода. Когато занесла на монасите, казала, че кладенецът не е пресъхнал, благодарение молитвите на игумена.

Минали още години, настъпили последните дни на Света Теодора.

След като се простила с момчето, за което се грижела толкова години, Света Теодора предала Богу дух.

Игуменът получил видение, че монахът Теодор всъщност е жена.

Решил да провери бездиханното тяло и като видял женските гърди, започнал да ридае, защото осъзнал, че несправедливо прогонил праведната с бебето.

Момчето, за което Света Теодора се грижела, пораснало и станало монах с името Теодор. След години той бил избран за игумен на същия манастир.

Имен ден празнуват: Теодора, Теди, Дора, Теодор, Тео

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Белослава продаде за 7 млн. хотела на морето
Next: Здравко от Биг Брадър споделя, че при една истинска проверка много хора ще лежат по затворите, а не на работните си места

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.