Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разгадаха ходовете на Борисов
  • Новини

Разгадаха ходовете на Борисов

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
hgdfhfghrhrhrhr.png

Не само ПП се движи по „оня запис“. И Стратегът от Банкя Бойко Борисов следва сценарий за завръщането си на бял кон в управлението на България.

В това е убеден политологът Слави Василев. Според него премиерът Николай Денков и лидерите на ППДБ си имат началник и той се казва Бойко Борисов.

„Борисов е истинският началник, добре си играе играта да подскаже на коалиционните му партньори, че животът на това правителство зависи само от неговата воля.

ПП няма способ да наложат волята си над Бойко Борисов, но той има способ да наложи неговата воля над тях… Той ще ги остави през 9-те месеца, през които ПП формално носи отговорността за кабинета, да се наиграят, за да докажат пред обществото, че съвсем не стават за управници.

Когато той вземе кормилото в Министерския съвет с премиер Мария Габриел, да сменят този състав и да покажат, че ГЕРБ са много по-оправни в управлението на държавата. По този начин съвсем да съсипе ПП, за да се върне Борисов на бял кон в управлението на България“, заяви Василев пред БНР.

Неговата прогноза е, че местният вот да не се отрази радикално на управляващата коалиция, че да се разпадне.

„Борисов няма да разтури управлението, преди той и неговата партия да поемат управлението. Със сигурност това правителство ще издържи до момента, когато неговият политически интерес е по-голям от този – да остане в нея“, добави Василев.

По думите му три са основните фигури в момента, които реално имат тежест да претендират за властта.

„Битката в политиката винаги е битка между личности. Личностите са тези, които оформят основната притегателна сила. Личности в България, които да имат тежест да претендират за реална власт, виждам да са основно три – Румен Радев, Бойко Борисов и Костадин Костадинов. Не смятам, че има други политически лидери, които да могат да претендират да имат достатъчно политически капитал, за да управляват държавата.

Движение „3-ти март“ не е проект на президента Румен Радев.Президентът има голяма перспектива и потенциал, най-голяма от посочените трима. Но той все още не иска да излезе извън руслото на своите правомощия и извън клетвата, която той е положил като държавен глава.

Смятам, че той ще си завърши президентския мандат, казвам го с известно съжаление, защото аз много искам президентът Радев да се хвърли в битка, защото той има огромен потенциал, особено след спихването на ПП като реална алтернатива, каквато никога не е била или поне бързо доказа, че няма потенциал за това.

На дадения етап не виждам сигнали Радев да се хвърли в тази битка. Има опасност този потенциал да се изхаби, но това си е негово решение“, смята още политологът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Софи Маринова спира да пее след кончината на баща си
Next: Отиде си голям пловдивски треньор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.