Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В една от най-дълбоките пещери в света: Българи спасиха учен на 1276 метра под земята
  • Новини

В една от най-дълбоките пещери в света: Българи спасиха учен на 1276 метра под земята

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
jzziziziz.png

Американският учен Марк Дики (40), който получи стомашен кръвоизлив в пещерата Морка в района Анамур на турския средиземноморски окръг Мерсин, бе спасен по-рано тази седмица.

 

Лекарски екипи 5 дни проведоха спешна намеса на мястото, където беше открит 1040 м под земната повърхност.

 

Сега екип от 192 души, състоящ се от спасители от България, Хърватия, Италия, Унгария и Полша, както и от Дирекцията за извънредни ситуации и борба с природни бедствия към президентството в Анкара (АФАД), жандармерия и спешна медицинска помощ от Турция, подготвиха сложна операция по изваждането на американеца от пещерата.

 

 

Ръководителят на отдела за търсене и спасяване на АФАД Реджеп Шалджъ, който ръководи спасителната организация, заяви, че здравословното състояние на американския учен се подобрява.

 

 

Шалджъ допълни, че здравните прегледи на Дики продължават и че евакуацията ще бъде извършена в зависимост от решението на лекарите.

 

„Сега е 5-ият ден от спасителните дейности. Пещерата е дълбока 1276 метра, но нашият пациент в момента е на 1040 метра.

Лекарите се грижат за него. Тъй като имаше стомашен кръвоизлив, той естествено загуби много кръв. Нашият план е да стабилизираме състоянието му с кръвопреливане и серум и след това да започнем евакуацията му.

 

 

Тази пещера е една от най-дълбоките в света. Тя е и най-трудната за евакуация пещера в света.

 

Според плана се извършиха малки взривни работи за разширяване на тесни пространства за евакуация на пострадалия.

Ние работим съвместно с Европейската федерация по пещерно спасяване под координацията на АФАД, допълни Шалджъ.

 

 

„Това ще е едно от най-трудните спасявания в света до момента. След като лекарите дадат разрешение, ще започне евакуацията.

 

Надяваме се до 5-6 дни да можем да качим нашия пациент горе и да го изпратим безопасно в болницата. Това е цялостна организация, която включва не само спасителна операция, но и организация на базов лагер на надморска височина от 2100 метра, където се намира входа на пещерата.

Надяваме се, че тази операция ще завърши безопасно и ще можем да го съберем със семейството му“, заключи Шалджъ.

 

Губернаторът на Мерсин Али Хамза Пехливан дойде до входа на пещерата и получи информация за работата от екипите. „На 3 септември екип от 15 турски и чуждестранни спелеолози дойдоха тук, за да извършат пещерна дейност. Щом научихме, че Марк Дики се е разболял в пещерата, незабавно започнахме да работим по операция по търсене и спасяване под координацията на Министерството на вътрешните работи, АФАД и Губернаторството на Мерсин.

 

Беше създаден както лагер извън пещерата, така и лагер на мястото, където се намираше американският гражданин, който се разболя в пещерата, и бяха разположени медицински екипи и лекари.

 

Получихме информация от вътрешните екипи, че състоянието му от вчера е все по-добро и стабилно и от ден на ден се подобрява.

Изградихме необходимата организация за евакуация. Ще се евакуираме постепенно. Процесът на евакуация ще отнеме време. Защото пещерата Морка се смята за една от най-дълбоките пещери в света.

 

Затова ще бъдат създадени междинни станции и там са създадени лагери. В момента ще се организират 3 основни лагера по време на този процес на евакуация, според предоставената ни информация на 7 етапа. Към днешна дата, сме информирани, че процесът на евакуация вече може да започне. Надяваме се, че този процес ще завърши без инциденти“, заключи той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Теди от Фермата изля мъката си пред цяла България
Next: Спецакция скова Пловдивско, ето кои изгоряха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.