Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Добрия пример: 93-годишна баба от Сливен почисти квартала си, защото никой друг не го направи
  • Новини

Добрия пример: 93-годишна баба от Сливен почисти квартала си, защото никой друг не го направи

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
basdfgsdfgdfg.png

Случка с 93-годишна жена от Сливен стана повод за широки дискусии в местната общност.

С действието си тя не само привлекла внимание, но и поднесла ценен урок в областта на гражданската отговорност и личната инициатива.

Възрастната дама си взела бастуна и почнала да събира смет от улиците на града, която други са оставили там поради безгрижност или недоглеждане.

Свидетел на случката станала Гинка В., която с голям интерес разказала за срещата си с този изключителен човек.

Според Гинка, когато я попитала защо се занимава с това, 93-годишната жена отговорила кратко, но проникновено: „Защото имам крака, имам ръце, имам и глава да мисля и не мога да търпя!“
Реакцията на обществото бързо последвала.

Хората изразили възхищение и благодарност, призовавайки за повече подобни инициативи в бъдеще. „Нека повече хора вземат пример! Ако не чистят, поне да не замърсяват“, написала Веселина И., докато други пожелали на възрастната жена „да е жива и здрава“.

Случката е повече от просто новина; тя е олицетворение на активната гражданска позиция, която е необходима в обществото, за да се справим с дребните и по-големите проблеми, с които се сблъскваме ежедневно.

Тя също така събудила размисли за възпитанието и отговорността, които трябва да се прокарват от дома, през училището, и да станат част от ежедневието ни. В крайна сметка, този акт на една 93-годишна жена станал мощен момент на самосъзнание за цялата общност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се случва в Гърция? Масова стрелба, има много убити в Атина
Next: История като тази на Ружа: Крипто бос получи 11 196 години затвор в Турция

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.