Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сашо натри носа на новия до Деси Стоянова и БТВ
  • Новини

Сашо натри носа на новия до Деси Стоянова и БТВ

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
dfgsdfgdfhh.png

Сашо Кадиев явно изобщо не си слага на сърце напускането на БТВ.

Той обикаля по едни от най-скъпите дестинации в света.

Преди дни се пусна от Малдивите с дъщеря си.

„Лято 2023 определено разгони фамилията на лято 2022. И то не просто, защото бях на Рая на Земята – Малдивите, а защото бях там с моята Кати. И за пореден път се убедих, че времето прекарано с дъщеря ми може да бъде описано само с една дума – нирвана.

Отидете и вие на семейна почивка на Малдивите, заслужава си – все пак, не си живял, докато не си топнеш краката в Малдивски води… а ние с Кати добре се поизкъпахме там“, съобщи той.

Разбира се, последваха и коментари от сорта.

Хубаво каниш и пращаш хора на Малдиви,но искам да попитам -Вие ли ще им поемите разходите до там? Защото всеки знае кое е хубаво,но не всеки има възможност!

Промените понякога са неизбежни и е много важно как ще успееш да преминеш през тях. Такъв е случаят с предаването „Преди обед“, което бе принудено да компенсира голяма промяна при водещите. Както е известно, преди два месеца Сашо Кадиев обяви, че се разделя с ефира на БТВ след 12 години, в които бе неизменно в тандем с Деси Стоянова.

От продукцията проведоха кастинг за негов заместник и се спряха на друг актьор – Петър Дочев, който вчера дебютира на екрана. Първата му изява му не бе приета особено добре от зрителите.

Хората все още асоциират „Преди обед“ със Сашо Кадиев и не могат да свикнат с новото лице. В коментари под публикация на предаването в социалните мрежи заваляха много коментари за новия старт.

Самият Дочев разкри пред Деси, че е любител фотограф, като снима със стар „Зенит“, а освен това пуши лула, когато е в добро настроение.

Той се пошегува с притеснението си, казвайки: „Тук има един-два бастуна, ще ги изплюя“.

„Според мен си подозрително спокоен като за първи ефир“, похвали го Деси, а той сподели разликата между телевизията и ролите в киното и театъра така:

„Предизвикателството пред мен е, че когато снимам кино или съм на сцена, там говоря през някой друг, а тук трябва да съм себе си, което е притеснително“.

Хората признават, че Кадиев им липсва, а освен това не са съгласни с другата огромна промяна – студиото.

То е съвсем различно като декори и пространство.

Има и някои други нови неща, като например това, че Деси Стоянова обяви, че вече ще канят представители на поколението Z.

„Те влизат при нас, за да ни помогнат да ги разбираме по-добре – как живеят, какво ги вълнува“, сподели водещата.

Тя покани на столовете до нея и Дочев четири млади момичета – дъщерята на Юлиан Вергов Ани, шампионката по дебати Рада Димитрова, бившата танцова звезда и настояща модна дизайнерка София Стринска. Също така и екс-художествената гимнастичка и студентка по журналистика Мира Христова.

Освен това има още една новост – двама диджеи в студиото, които ще се грижат за настроението на зрителите.

В първата нова седмица пък гост-коментатори са Евгени Генчев от „Ергенът 2“ и бившата репортерка на „Господари на ефира“ и панелистка при Гала в „На кафе“ – Ева Веселинова.

В част от коментарите хората говорят за Дочев и го сравняват с Кадиев.

Други пък критикуват студиото, а трети скачат срещу едно от дългогодишните лица в предаването – водещата на рубриката „Да, шеф“ Веси Цурбрюг:

„Сашо крещящо липсва! Сефте не догледах до края предаването. Очаквах да не е добре, но чак толкова….“

„Липсва ми Саше“.

„Много скучно, без Сашо предаването не става“.

„Когато заменяш човек с 10 години висок рейтинг не е ли нормално да потърсиш някой като него, шумен, цветен, перде.

Как можахте да вземете точно противоположна личност на тази на Кадиев?!

Поне го накарайте да подстриже малко руното за ефира, той че няма капка чувство за хумор, няма, ама поне да прилича на човек“.

„Преди предпочитах вас пред „На кафе“, защото поднасяхте всяка информация с необходимата лекота и спокойствие, хумор и умереност.

Сега приличаше точно на махленския клюкарник на Гала, една суматоха, надвикване, препускане на някакви хора из студиото.

Страшно напрежение успяхте да вкарате в мен като зрител, и за съжаление смятам за напред да не гледам въобще предаването.

Успех занапред и дано обратната връзка ви помогне да коригирате поне нещичко, за да бъде отново приятно за гледане!“

„Сашо, Сашооо….на кого ни остави Сашо !!!!“

„Трудно е за преглъщане, защото го няяяма Сашкоооо! И какво е това претрупано студио, само пари сте трошили за нищо ! Успех, все пак !“

„Голямо гъчкане падна в това килерче наречено студио“.

„Новият водещ прилича на актьора от „Всички обичат Реймънд“. Успех!“

„Нищо общо с Преди обед до юли…“

„Сашо Кадиев беше ракетоносител, с огромно чувство за самоирония. Интелигентен, простак. Деси ще го осъзнае тепърва. Скучно. И прави?! Моля, спешно си сядайте по местата! Беше любимо предававе! Беше! Успех, все пак!“

„нЕма химия братя и сестри!!!!!!“

„Новият водещ да не се вживява като носител на Оскар, а да се докаже като водещ на едно интелигентно сутрешно предаване!

Ако не успее, ще бъде следващият Ерген, за там ми се вижда по подходящ… А този народ, който беше напълнил новото студио днес, направо ми докара главоболие! Многото не значи качествено, моля!“

„Страхотни сте, но все пак Сашо липсва!“

„Исках да ви дам шанс, но не се получи, поне за мен. Съжалявам! Ще опитам пак…“

„Скукааа, братче… Защо бе хора? Защо? Какъв е тоя хол, какви са тия тъмни, мрачни цветове.

Деси не е била никога с по-безлична рокля. Това момче не става, една боя са с Деси. Къде остана простора, светлината, утрото на старото студио? Липсата на колегата Кадиев е крещяща. Гала няма да е сама. Бъдете здрави“.

„Заприличаха на Гала, много шумно, навалица в студиото… Не“.

„Много скучни, Сашето ще липсва много. Няма ли място за хигиенистка за този русия шеф Готвач.“

„И Петър още е скучен“.

„Петър е скучен“.

„Гледахме! Натрюфено. Не ми хареса! Преди беше забавно, но и да научиш нещо! А, сега глупости! Милата Деси се мъчи в ефир и на живо да спаси всички!

Все едно гледаме Гала и „На кафе“, изтъркано“.

„А защо сте прави бе???“

„Тъпо! По-добре да не подражава на Кадиев (той си имаше негов стил и чар и му отиваше). Да наложи собствена визия“.

„Смяната на Сашо Кадиев беше неизбежна поради неговото напускане, но всичко останало не беше необходимо да се променя.

Много е потискащо. Много харесвах предаването, редовно го гледах, но сега съм разочарована. Не че моето мнение е важно“.

„Защо е тази блъсканица, и куп ненужни мебели. Поне на мен така ми изглеждаше, харесвам минимализма. Моето мнение е без значение. Успех!“

„Дамата, която се изживява като готвачка, определено трябва да си намери друго поприще. Лично аз като я видя, грабвам дистанционното“.

„Хора, Моля Ви .. Оправете си студиото .. Не може да се гледа . Просто е ужасно“.

„Много ви е тясно новото студио“.

„Първото предаване не можах да го гледам докрай….все едно бях при Гала, страшна какафония, кой говори, стана хаос от хора“.

„Очакванията са големи… заради екс водещия… доста време… ще мине“.

„Не съм очарована, успех!“

„Защо стърчите прави, бързате ли за някъде?

Ами че, седнете, пийнете кафенце, разкажете ни нещо и махнете тази кухня всред студиото, почти никой не обича да готви“.

„Студиото ми харесва, но мисля, че е по-малко от предишното и затова изглежда леко тясно.

Новият водещ е симпатяга – с времето ще се отрака и няма дае така спечен.

Единствено не ми допадна тая „кръгла“ маса, на която се клечи (стоят прави и подпряни) и е малко нтоварващо да се гледа. Успех с този сезон и дано бъде по-добър от предишните“.

„Първият ефир от новия сезон може да е вече в историята, но лично за мен бе много скучен. Не мога да разбера що за лиготия бе присъствието на поколение Z, диджейте, претрупаното с мебели студио и т.н“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майката на изчезналия Галин: Видял е нещо, което не е трябвало да вижда
Next: Ето ги кандидат кметовете на ГЕРБ за местния вот, а Пловдив и София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.