Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям гаф на професор Георги Рачев по БТВ, Златимир Йочев замаза
  • Новини

Голям гаф на професор Георги Рачев по БТВ, Златимир Йочев замаза

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
sdfhsdfhtrtt.png

 

Гаф допусна професор Георги Рачев по БТВ.

Рачев, който е изключително ерудиран, обърка Съединението с Денят на Независимостта.

Той обясни, че времето ще бъде прекрасно чак „До този прекрасен празник Съединението 22-ри септември“.

Тук обаче се намеси Златимир Йочев и то доста бързо и адекватно.

„Чакаме си Денят на Независимостта.“, посочи той.

Вероятно Рачев е направил грешката съвсем несъзнателно, предвид огромните знания, които има.

Мария Цънцарова не успя да се намеси в разговора за времето, но пък се усмихваше през цялото време одобрително.

Климатологът проф. Георги Рачев по традиция даде своята прогноза за времето в рубриката си в сутрешния блок на БТВ. По думите му, ще посрещнем безпроблемно първия учебен ден в петък, като валежи може да има, но в следобедните часове.

 

Студен фронт идва от четвъртък следобед, но за кратко.

 

„Поне до 12 ч. в цялата страна валежи няма да има. Евентуално след 12 ч. може да превали в североизточната част. Иначе от четвъртък следобед идва студен фронт, който ще дойде над България и по всяка вероятност крайчеца му ще „близне“ североизточната част. В Западна България и на североизток в петък следобед ще има гръмотевични бури. Може би няма да са толкова интензивни колкото изглеждат“, каза той.

 

„Валежите ще бъдат типично летни – на места. В единия край на селото може да има много валежи, а в другия край може да не капне и капка.

В съботата нещата ще отминат. Температурите ще паднат с 5 градуса и отново ще си остане едно много топло време.

Дори се учудвам, че има малко мъгли рано сутрин, защото изстива земята вече. След 20-25 септември евентуално във високите котловинни полета може да видим слана“, добави той.

 

След това проф. Рачев прогнозира и какво ще бъде времето в някои основни градове в България.

София

Парното е включено, нагревателите са включени. 29-31 градуса преди да дойде студения въздух. Целият ден в четвъртък ясно, хубаво време. Минималната температура дори се покачи, да не се чудят сутринта девойките дали да слагат връхна дреха. След което се понижават температурите. И отново започваме до 22 септември с хубаво, слънчево и топло време. Не само в София, а и в цяла България.

Стара Загора

Високи температури, много слънце и дори в четвъртък и петък се вижда, че няма кой знае какви валежи да има, особено в югоизточната част на България.

В събота ще е малко по-облачно, но затова пък ужасно топло.

По морето

Не виждам какво пречи на морето да не става за плаж, особено в северната част. Вчера моят колега Симеон Матев ми изпрати снимки от Албена, много добре се чувства. Водата е 25 градуса, има безкрайно много слънце и е чиста водата. Температурите ще се повишат. 24-25 градуса и малко по-високи ще бъдат при посрещането на студения фронт. След което отново ще се вдигнат. В южното Черноморие не очаквам да има каквито и да е валежи.

Варна

Студеният фронт малко ще позакъснее докато стигне до Варна.

В събота една-две гръмотевици, малко по-хладничко с 2-3 градуса, съвсем хубаво време, отново много слънце, без съществени валежи.

Русе

Русе си е както винаги, близко е до Румъния. Там е или много топло или е много студено. Русенци си знаят какъв им е „чудесният“ климат. Така че там ще е 34 градуса, но температурата ще се „срине страшно“ до 29. Ако това въобще може да бъде захлаждане. На обед става много тежко, тъй като и влагата е много висока.

Плевен

В Плевен отново са високи температурите от днес та до петък, чак до събота и неделя, когато максималните температури ще слязат под 30 градуса.

Накрая той говори и за бурята „Даниел“, която удари Либия и се говори, че там има 2000 загинали.

„В Либия нищо чудно да се окаже, че загиналите са повече. Аз гледах „Ал Джазира“ и CNN. Това е феноменална история. Едно торнадо, свързано и с гръмотевична дейност, светкавици, мълнии и се вижда разрушителната сила.

 

Има сведения, че скоростта на вятъра е стигнала 150-160 километра в час, което си е нещо като ураган.

Понеже не става дума за откритата океанска повърхност, а за Средиземноморието.

Това са разрушения, които просто приличат на катаклизъм, защото това нещо е един огромен кално-пясъчен каменен поток. Една смес, която практически помита всичко по пътя. Това ако те затрупа няма да могат да те намерят. Много е тежко, явно валежите са били много. Има поражения до 3-4-ия етаж.

 

При всички положения катастрофата е уникална. Това е и най-чувствителното време – септември-октомври, източната част на Средиземно море, където се проявяват такива екстремни стойности на нещо подобно на тропичен циклон.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно от Страсбург: Голямата новина за България е факт!
Next: Огромен скандал разтърси Фермата, Иван и Андрей скочиха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.