Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Симеон Дянков проговори за Асен Василев и мераците за еврото
  • Новини

Симеон Дянков проговори за Асен Василев и мераците за еврото

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
dqwgdghsdfhdhrrr.png

В понеделник стана известна лятната икономическа прогноза на ЕК. Ревизираният ѝ вариант предвижда държавите от еврозоната да отбележат растеж от 0,8% тази година, вместо 1,1%. За следващата година очакванията за растеж бяха намалени от 1,6% на 1,3%.

Какво се крие зад тези песимистични прогнози? Страх от рецесия? Отговорът на този въпрос дава бившият финансов министър Симеон Дянков по Нова телевизия.

„Най-голямата европейска икономика – Германия вече е в рецесия и прогнозата на ЕК е това да остане така до края на годината. Голяма част от икономиките, включително българската, зависят от това как върви немската. Това са предвидими прогнози, малко по-лоши отколкото се очакваше”, заяви бившият финансов министър.

„Аз съм убеден, че България няма да влезе в еврозоната от януари 2025 г. Инфлацията за тази година ни е твърде висока, с 4 процентни пункта над референтната, която би трябвало да покрием като критерий за еврозоната. И не само не пада, а започва да се покачва. Септември очаквам ново качване”, добави Дянков.

Еврозона

Според бившия финансов министър има и друга причина страната ни да не успее да влезе в еврозоната.

„Тази година едвам ще влезем в трите процента дефицит, но по плановете на финансовото министерство дефицитът ни ще мине 3%. А всъщност се гледа програма за три поредни години, така че ние самите си признаваме, че не можем да покрием и критерия “Дефицит”.

Така, че по две от трите условия България не покрива изискванията за влизане. Това правителство от сега трябва да започне да говори по тази тема, за да не се случи изведнъж, че пак сме имали големи надежди и не са се покрили”, обясни той.

Относно евентуалното вдигане на лихвените проценти от Европейската централна банка, Дянков коментира: „Според мен ЕЦБ ще продължи да вдига лихвените проценти. Те вече обявиха такъв подход. Още повече средногодишната инфлация се вдигна неочаквано. Очаквам вдигане, това в България ще се усети с известно забавяне.”

Бюджетът

„Финансовият министър Василев е по-скоро социален министър или до скоро така се изявяваше. По негово управление, и преди и сега, бюджетът е доста разхитителен. Имаше неща, които можеха да се променят, например ДДС за ресторантите. И точно затова имам големи съмнения за дефицита за следващата и по-следващата година”, посочи Симеон Дянков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Задава се голяма промяна в българския футбол
Next: Обърнаха палачинката: Зрителите си искат Кадиев, новият водещ на Преди обед с фалстарт

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.