Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев потъна в скръб заради две големи трагедии
  • Новини

Радев потъна в скръб заради две големи трагедии

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
fsdgdfgsdfgerere.png

Държавният глава Румен Радев изпрати съболезнователно писмо до краля на Мароко Мохамед VI по повод нарастващия брой загинали, ранени и безследно изчезнали хора при разрушителното земетресение, сполетяло страната.

Българският държавен глава изразява от свое име и от името на българския народ най-искрени съболезнования към близките и семействата на загиналите и пожелава скорошно възстановяване на пострадалите при опустошителното природно бедствие.

По последни данни броят на загиналите при земетресението в Мароко нарасна до 2 862 души. Други 2562 души са ранени, а спасителите са изправени пред надпревара с времето, за да намерят оцелели.

Президентът изпрати съболезнователно писмо и до председателя на президентския съвет на Държавата Либия Мохамед ал-Менфи по повод опустошителното наводнение в източната част на страната, довело до загубата на хиляди човешки животи, безследно изчезнали хора и огромни щети.

Българският държавен глава изразява най-искрени съболезнования към близките на загиналите и пострадалите при природното бедствие и отправя пожелание за бързо възстановяване от последиците и нанесените от разрушителното наводнение материални щети.

Очаква се броят на жертвите на наводненията в Източна Либия да нарасне драстично, а 10 000 души се водят за изчезнали, предупреди Червеният кръст.

Длъжностни лица в Либия съобщиха, че най-малко 150 души са загинали при внезапните наводнения в неделя следобед, след като бурята „Даниел“ връхлетя Средиземноморието.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тежко възмездие застигна поръчителя на убийството на диджей Теди
Next: Проф. Рачев изненада всички с тази прогноза за 15 септември, какво ни очаква?

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.