Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Моментът настъпи! Пожелай си нещо тази нощ и то ще се сбъдне! Трябва да е от сърце!
  • Новини

Моментът настъпи! Пожелай си нещо тази нощ и то ще се сбъдне! Трябва да е от сърце!

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
fdhfgnfgnfgngfn.jpg

На 14 септември, Българската православна църква отбелязва един от най-тържествените и светли християнски празници – въздвижението на Светия животворящ Кръст Господен, известен също като Кръстовден.

Според вярванията, в нощта преди Кръстовден, Господ слезе на земята и изпълнява всеки искан от Него с вяра и любов. Този обичай има най-силно влияние в местността Кръстова гора, където се смята, че е заровен Христовият кръст. Мнозина се отправят там, за да пренощуват под звездите, надявайки се на чудо, което да подобри техния живот. Това място е обвито в легенди – някога тук стоял манастир, в който се пазела част от свещения кръст.

Според историята, манастирът е бил нападнат и опожарен от турците, а монасите – избити. Обаче частицата от кръста е останала скрита някъде на това място. Затова хората и в наши дни вярват, че местността има нещо свещено.

Потокът на поклонници към Кръстова гора не спира през цялата година, най-многолюден и силен е именно на 13 и 14 септември. Всеки, който посети това място, търси камъче с белязан кръст върху него, вярвайки, че като го донесе у дома, то ще го предпази от зли сили и ще донесе здраве и късмет. Някои дори връзват цветни панделки и конци на „дървото на желанията“ и вярват, че то ще им помогне да се сбъднат.

Празникът се нарича Кръстовден не само поради „честния кръст“, но и заради това, че денят „се кръстосва с вечерта“, което означава настъпване на равноденствие. Жените обичат да „кръстосват“ цветята в градината, докато мъжете носят кръста си, за да се предпазят от студа.

Според фолклорните вярвания, слънцето „тръгва назад“ на Кръстовден, което означава, че есента настъпва. В някои райони на страната празникът се нарича гроздоберник, защото започва времето на събиране на грозде.

На този ден най-възрастната жена в семейството по традиция трябва да пече специална обредна пита, наречена Кръстова пита, която е украсена с голям кръст по средата. Питката се нарязва и раздава на всички на масата след молитва, придружена с думите: „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли.“

И сега, помислете за вашето желание, изпратете го в полунощ с молитва към Господ и вярвайте, че то ще се сбъдне!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прокуратурата с информация за нахлуването в дома на прокурорския син от Перник
Next: Шок в София: Троен спешен екип е извикан за уж умираща жена

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.