Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Политолог разкри какъв капан е заложил Борисов на ПП
  • Новини

Политолог разкри какъв капан е заложил Борисов на ПП

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
dsfhfdhfhshfghfg.png

“Може би в по-големите градове и региони ще бъде предотвратено напрежението и нажежаването на електоратите, което би могло да размести пластовете, за да продължи да работи сглобката”.

Това предположение изрази в интервю за БНР политологът Ивайло Илиев.

По думите му на места на предстоящия вот може да се повтори софийският сценарий – повече от една кандидатура, представляваща една и съща общност, а залагането на депутати за кметове невинаги работи, защото “местната власт е друга бира”.

“Сглобката ми се струва някакъв вид конструктор, който може да заеме различни форми. Малките деца успяват от такъв конструктор да създадат много различни фигури и много лесно се разрушава. Сглобката би могла да роди друг вид конструкт. (…) Някакъв вид ново конструкторче, което да се роди от тези части в настоящия парламент. Животът на този кабинет е, малко или много, изкуствено поддържан от Народното събрание”, добави той.

Според него “все още го караме на онези джентълменски споразумения от лятото”, а силно представяне на ГЕРБ на местните избори може да засили претенциите към властта.

“Ако ГЕРБ отново оцвети България в синьо, може да поиска преконфигуриране на властта”, посочи Илиев.

По думите му “това ще бъде мерилото”.

“В момента ГЕРБ изглеждат по-привилегировани в ситуацията, независимо от изхода на местния вот”, допълни политологът.

“Борисов следи внимателно ходовете им, с цел да понесат всички имиджови щети от коалицията”, изтъкна той.

Във връзка с напрежението между президента и управляващото мнозинство Ивайло Илиев припомни, че “посочването на враг е задача номер 1, когато попаднеш в политиката” и отбеляза: “Продължаващото изостряне на тона от страна на държавния глава го наблюдаваме, откакто се сформира редовната власт. Когато започнаха да му се отнемат всички лостове на влияние, президентът започна изключително да ескалира своята реторика.”

Според него Радев не иска да напуска сегашния си комфорт постоянно да има поле за изява, в което да стреля по властта и “на този етап той остава по-глуха опозиция”.

“ДПС се намести в доста удобна ситуация. Техният глас вече не само е важен за оцеляването на властта в този ѝ вид, но и за прословутите конституционни промени”, заяви още Илиев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внукът на Бойко Борисов тръгва в първи клас с охрана
Next: Мис България 2023 – Елизабет Кравец ще учи дерматология

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.