Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невиждан цирк в парламента! Радостин Василев праща в лудницата
  • Новини

Невиждан цирк в парламента! Радостин Василев праща в лудницата

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
rqwddsdbdbgdfg.png

Уникален цирк се вихри в парламента, а обидите летят из залата.

Скандални реплики си размениха в пленарната зала бившите съпартийци Искрен Митев от „Продължаваме промяната“ и Радостин Василев, който напусна парламентарната група на партията и в момента е независим депутат.

Повод стана забележката на Василев към Даниел Лорер от ПП-ДБ, че бил обърнал гръб на трибуната докато се обсъжда законопроектът за референдумите, внесен от „Възраждане“.

Той беше подкрепен с реплика от Цончо Ганев от „Възраждане“: „Мисля, че г-н Лорер го интересува един друг народ – неговият народ, не българският.

И по-скоро един друг парламент. Може би го интересува повече какво се случва в Кнесета (парламента на Израел – бел. ред.) , не го интересува какво се случва в българския парламент. В крайна сметка всеки си има приоритети“.

Искрен Митев излезе да защити колегата си от ПП: „Неуважаеми г-н Василев, нормално е, когато ви се изказвате от трибуната, не само г-н Лорер, ами всички да са обърнали гръб на най-големия предател в залата.

Абсолютно естествено е даже да излязат хората, защото вашите изказвания са абсолютно безсмислени и освен да кажете някоя лъжа от трибуната, нищо друго не може да се случи.

Неуважението на колегите към вас е абсолютно естествено, спрямо историята на вашите многократни предателства. Очаква се всички да ви обърнат гръб. Всички ще го видят, независимо, че направихте жалкия опит да се кандидатирате за кмет“.

Радостин Василев отговори доста остро: „Аз знам, че съм изпратил официално писмо до г-жа Цветеслава Гълъбова в Курило, за да видим дали има свободни бройки по здравна пътека и той да бъде лекуван.

„Принудително лечение чувам, че трябва да му се налага. Той е звезда в TikTok, предимно отрицателна звезда. Смеят му все всички на изказванията и показва как не бива да се държи един народен представител.

С обиди, квалификации, трудно му върви мисълта, но предвид лечението, което ще му наложим, предполагам това ще се подобри“, каза още той и предизвика оживление в залата, като на думите му най-звучно се разсмяха представителите на „Възраждане“.

Председателят на парламента се възмути: „След тази демонстрация на стендъп комедия, се нареждате заедно с г-н Митев днес в колектива на лицата със забележки“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имен ден: Красиви имена черпят днес, времето се обръща, сбъдват се желания
Next: Невероятна драма в Гърция! Кристина Димитрова живее втори живот

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.