Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прокуратурата иска да върне в ареста прокурорския син от Перник
  • Новини

Прокуратурата иска да върне в ареста прокурорския син от Перник

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
gsfdhdgfhgyfghfghfg.png

Прокуратурата ще поиска отново прокурорският син Васил Михайлов от Перник да бъде задържан. Причина за това е ново обвинение за 4 закани за убийство и нанесен побой над приятелката си. След отвод на всички прокурори в Перник изпълняващият длъжността Борислав Сарафов разпореди разследването да се поеме от Софийската районна прокуратура.

А денят в Перник започна с претърсвания. В дома на Михайлов беше извършен обиск. Васил Михайлов обясни, че не е удрял или заплашвал момичето.

„Това е едно от нещата, които аз не толерирам въобще – насилие и заплахи на жени. За хората, които ме обичат, уважават и са до мен и които са ме изчакали от затвора, правя всичко да се чувстват добре и да им е по-прекрасен животът. Има лично отношение към мен и прави всичко възможно да ме тикне отново зад решетките”, заяви той.

Още на 28 октомври Михайлов пребил приятелка си, разказват от обвинението. „Заканите са отправени по различен начин, като става въпрос за лично отправяне на закани, отправяне на закани по телефона. Едното обаждане дори е било, докато Михайлов е бил с марка „задържане под стража”, каза наблюдаващият прокурор Георги Иванов.

Обаждането от ареста, според източници на Нова тв от разследването, е направено през декември. През юни момичето отново получило заплаха, а през юли Михайлов й показал с жест, че ще бъде убита.

„Това момиче започна да поддържа интимни взаимоотношения с някакво си момче, когато бях в затвора. Тя фактически ме е отбила от съзнанието си. Не съм й звънял, защото аз съм такъв човек, че когато разбера, че някой ме е предал, въобще не се занимавам с него”, коментира Михайлов.

Сред вещите, които бяха иззети днес, са мобилни телефони и боеприпаси. Къщата всъщност е на чичото на Васил Михайлов, който се казва по същия начин. Според роднината на обвинения в акцията днес има пропуски, защото в съдебния акт е записано, че обискът може да се случи през октомври 2022 г., месец преди да бъде извършено първото от предполагаемите престъпления.

„Явно Прокуратурата има някакви окултни способности от преди 1 година да знае, че ще се извършва някакво престъпление тук, но това явно е с цел компрометиране на моя племенник, защото само след седмица той има дело”, каза чичото на Васил Михайлов.

Наблюдаващият прокурор Георги Иванов отказа да коментира дали е вярно, че в съдебния акт, с който е с разрешено претърсването, датата е октомври 2022 година. „Към настоящия момент няма да коментирам подобни изявления, предполагам ги е направил някой близък на г-н Михайлов“, заяви той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Окончателно! Депутатите решиха за украинското зърно, ще се изненадате
Next: Първият шах на Нургюл Салимова е изложен в исторически музей

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.