На 73-годишна възраст си отиде бургаската документалистката Малина Петрова. Това съобщи във фейсбук депутатът Любен Дилов.
„Много тъжно. Днес губим още един от големите бургаски и национални творци. Малина Петрова. Рядко съчетание на талант и гражданска доблест.
Беше близка приятелка на непрежалимия Тодор Батилов и неведнъж съм се възхищавал на общия им, палав, неуморен и градивен дух. Голям творец и голям гражданин. Сбогом, Малина. Примерът и направенето от теб остават!“, написа Дилов.
Малина Петрова е родена на 3 септември 1950 г. в Бургас. Завършва Немска езикова гимназия в родния си град и режисура във ВИТИЗ в класа на режисьорите Христо Христов и Георги Дюлгеров.
През март 1988 г. тя става учредител на Общонародния комитет за защита на Русе и при последвалите мерки на властта е свалена от поста председател на Кабинета на младите кинематографисти, тъй като не е член на БКП и не може да й бъде наложено партийно наказание, както на други в комитета.
Работи за Клуба за гласност и преустройство, режисьор е на предизборното тв студио на СДС през 1990 г., когато участва във вземането на решението да бъде показан записът на оператора Евгений Михайлов с фаталната реплика на държавния глава Петър Младенов: „Най-добре е танковете да дойдат“. През последните години се занимава с благотворителна дейност.
Автор на 11 документални и два игрални филма, някои от които не са били допускани до публични прожекции през 80-те години. Игралните са „Пътешествието“ (1980) и „Синът на Мария“ (1983), а сред документалните са „Тетевенска 24“, „Фермата“, „Пантеонът“ (1987), „Виновни няма“ (1986), „Сърцето умира последно“ (1991), „Балкански уроци по история“ (1999), „Реката“, „Духът и камъните“ (2006), „Приключено по давност“ (2009), „Заличаване“ (2012) и др.
Председател е на фондация “Утре”, която осъществява проекти в областта на културата и подпомага деца в неравностойно положение. М. Петрова е първият носител на наградата “Паница” за гражданска доблест.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: