Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Башар Рахал изложи Деси Стоянова пред цяла България: Казвам какво направи на купон на БТВ
  • Новини

Башар Рахал изложи Деси Стоянова пред цяла България: Казвам какво направи на купон на БТВ

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
bsfdhfdghfghgf.jpg

 

„Преди обед“ все още търси новото си лице и новия си тон без емблематичния водещ Сашо Кадиев.

Ветеранът на предаването Деси Стоянова се опитва да го спасява ден за ден, а новият ѝ партньор в ефир Петър Дочев още няма самочувствието за по-категорични изяви в ефир.

За да запази аудиторията, още в началото на „Преди обед“ в четвъртък Стоянова остави Дочев и гостът в студиото Башар Рахал да си направят голяма гавра с нея.

Те я изкараха голяма лудетина, която си пада по чашката и дори заявиха, че всички са я видели в тази светлина на парти на bTV предната вечер.

 

„Към 10 часа си говорихме какви новини ще пуснем следващия ден, Деси каза, че си тръгва.

Гледам по-късно, станало 11 часа, тя още е там.

Тръгна си към 12, изпи 15 бутилки вино“, нападна я Башар.

Петър Дочев потвърди версията на актьора и продуцент.

 

Деси веднага подскочи и накара режисьорката на предаването да се включи с гласа си в студиото.

Тя защити водещата, като каза, че си е тръгнала рано и двете заедно са си взели такси.

 

Измъчиха Башар Рахал да каже къде е прекарал нощта

„Освен това финансовият директор на bTV ни е свидетел как се качихме в таксито“, заяви категорично Деси Стоянова.

Тя си го върна на Башар Рахал като го пита, той пък защо е с измачкана риза в ефир.

Продуцентът и актьор отговори, че не е прекарал нощта у дома, защото оставил ключовете си в колата, която пък закарал на автомивка и забравил да вземе преди края на работното време.

„Обадих се на приятел, само това ще кажа!“, заяви той, след като всички наостриха уши да чуят при кого прекарал Башар нощта.

Новото студио на „Преди обед“ се превръща в проблем

 

Докато Стоянова и Рахал се правиха на интересни с предварително нагласени клюки един за друг.

Така поне две от столчетата в новото студио на „Преди обед“ поддадоха.

Башар съвсем искрено се стресна да не се изтърси на пода в ефир.

 

Дизайнът на новото студио на дневното шоу все още буди противоречиви коментари.

Някои например се подиграха, че томовете на Балзак, които са наредени на заден план в библиотеката за фон, изглеждат като купени на кило или като спасени от контейнера за смет след някой ремонт. Което пък никак не отива на телевизия с възможностите на bTV.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българите отново се юрнаха за евтини стоки към Одрин, грабят наред от игла до конец
Next: Бони се ядоса след спекулациите с бебето: Спрете да си измисляте, ще ви кажа истината

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.