Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Башар Рахал изложи Деси Стоянова пред цяла България: Казвам какво направи на купон на БТВ
  • Новини

Башар Рахал изложи Деси Стоянова пред цяла България: Казвам какво направи на купон на БТВ

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
bsfdhfdghfghgf.jpg

 

„Преди обед“ все още търси новото си лице и новия си тон без емблематичния водещ Сашо Кадиев.

Ветеранът на предаването Деси Стоянова се опитва да го спасява ден за ден, а новият ѝ партньор в ефир Петър Дочев още няма самочувствието за по-категорични изяви в ефир.

За да запази аудиторията, още в началото на „Преди обед“ в четвъртък Стоянова остави Дочев и гостът в студиото Башар Рахал да си направят голяма гавра с нея.

Те я изкараха голяма лудетина, която си пада по чашката и дори заявиха, че всички са я видели в тази светлина на парти на bTV предната вечер.

 

„Към 10 часа си говорихме какви новини ще пуснем следващия ден, Деси каза, че си тръгва.

Гледам по-късно, станало 11 часа, тя още е там.

Тръгна си към 12, изпи 15 бутилки вино“, нападна я Башар.

Петър Дочев потвърди версията на актьора и продуцент.

 

Деси веднага подскочи и накара режисьорката на предаването да се включи с гласа си в студиото.

Тя защити водещата, като каза, че си е тръгнала рано и двете заедно са си взели такси.

 

Измъчиха Башар Рахал да каже къде е прекарал нощта

„Освен това финансовият директор на bTV ни е свидетел как се качихме в таксито“, заяви категорично Деси Стоянова.

Тя си го върна на Башар Рахал като го пита, той пък защо е с измачкана риза в ефир.

Продуцентът и актьор отговори, че не е прекарал нощта у дома, защото оставил ключовете си в колата, която пък закарал на автомивка и забравил да вземе преди края на работното време.

„Обадих се на приятел, само това ще кажа!“, заяви той, след като всички наостриха уши да чуят при кого прекарал Башар нощта.

Новото студио на „Преди обед“ се превръща в проблем

 

Докато Стоянова и Рахал се правиха на интересни с предварително нагласени клюки един за друг.

Така поне две от столчетата в новото студио на „Преди обед“ поддадоха.

Башар съвсем искрено се стресна да не се изтърси на пода в ефир.

 

Дизайнът на новото студио на дневното шоу все още буди противоречиви коментари.

Някои например се подиграха, че томовете на Балзак, които са наредени на заден план в библиотеката за фон, изглеждат като купени на кило или като спасени от контейнера за смет след някой ремонт. Което пък никак не отива на телевизия с възможностите на bTV.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българите отново се юрнаха за евтини стоки към Одрин, грабят наред от игла до конец
Next: Бони се ядоса след спекулациите с бебето: Спрете да си измисляте, ще ви кажа истината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.